СТРАТЕГЪТ ОТ ЮГОЗАПАДА: РАШКО ДИНКОВ ЗА НОВИЯ ПОЛИТИЧЕСКИ ЦИКЪЛ И ДЪРЖАВАТА КАТО ПАРТНЬОР, А НЕ КАТО ПАЛАЧ

ВЪВЕДЕНИЕ: ПРАГМАТИКЪТ, КОЙТО ОТКАЗВА ДА БЪДЕ ВКАРАН В КЛИШЕТА

В политическия и икономически пейзаж на Югозапада има фигури, които не се нуждаят от представяне, но парадоксално – остават най-малко разбрани. Рашко Динков е именно такъв пример. Бизнесмен с размах, почетен консул, бивш общински съветник и човек, който е печелил битки срещу държавната машина там, където мнозина други биха склонили глава. Около него винаги витае ореол от митове, но фактите са по-интересни от слуховете: той е сред малкото местни играчи, които разбират, че капиталът без кауза е просто число, а политиката без експертиза е просто шум. Днес Рашко Динков изглежда по-уверен от всякога. Той не просто се завръща в публичното пространство – той го пренарежда. Срещаме се в момент, в който Благоевград и регионът се намират в странна летаргия, а националната политика е блокирана в окопна война. Динков обаче говори за мостове, за Казахстан, за енергетика и за една нова политическа алтернатива н коят ое пряк участник, а именно коалиция „Прогресивна България“ с лидер президенат Румен Радев, от която листа в Благоевград г-н Динеков е кандидат народен представител.. В това интервю пред „Топ Преса“ няма да спестим неудобните въпроси, защото за човек с неговия калибър „удобното“ е обидно. Ще потърсим отговора на въпроса: Защо един успял мъж избира отново да влезе във водовъртежа на българската политика и какво стои зад неговия избор на посока?

Г-н Динков, името Ви често се появява в заглавията на „Топ Преса“ и други медии – понякога заради мащабни бизнес проекти, друг път заради политически битки или съдебни спорове с институции. Мнозина Ви възприемат като „силов играч“ на местно ниво. Как живеете с този образ и не Ви ли тежи етикетът на човек, който винаги е в конфликт с някого, за да защити интереса си?

Знаете ли, етикетите са за тези, които нямат съдържание. В България, ако работиш, ако създаваш работни места и ако не се страхуваш да кажеш „не“ на чиновническия произвол, веднага те обявяват за „силов играч“. Да, аз съм силен в убежденията си и в правото си да изисквам държавата да бъде партър, а не рекетьор на бизнеса. Що се отнася до битките с институциите – те не са самоцел. Когато спечелиш дело срещу акт на НАП за стотици хиляди левове, ти не просто печелиш пари, ти печелиш достойнство. Ти казваш на администрацията: „Няма да ви позволя да унищожавате бизнеса само за да си помпате статистиката“.Това не е конфликтност, това е характер. Благоевград има нужда от хора с характер, а не от статисти, които се крият в сенките. Моят интерес винаги е бил прозрачен – искам регионът ни да диша. Когато изграждаш инфраструктура, когато инвестираш в енергетика или озеленяване, ти променяш средата. И да, това създава врагове сред тези, които искат статуквото да остане непокътнато. Но аз предпочитам да бъда критикуван за това, че правя нещо, отколкото да бъда хвален за това, че си мълча. Силата не е в мускулите, тя е в способността да устоиш на вятъра и да останеш прав.

Говорейки за влияние, Вие сте Почетен консул на Казахстан. Това е позиция с голям международен престиж. Каква е реалната добавена стойност от тази роля за обикновения гражданин на Благоевград? Не изглежда ли това твърде екзотично и далечно на фона на дупките по улиците и липсата на инвестиции в града?

На пръв поглед може да изглежда екзотично, но само за тези, които не виждат по-далеч от табелата на изхода на града. Казахстан е глобален икономически гигант, център на енергетиката и логистиката в Централна Азия. Моята роля като почетен консул е да бъда жив мост. Благоевград не може да се развива, ако се затвори в собствената си провинциалност. Ние имаме нужда от мащаб. Когато довеждам делегации тук, когато обсъждаме обмен на кадри или технологично сътрудничество, аз полагам основите на бъдещи инвестиции, които утре ще се превърнат в заплати за нашите съграждани.

Един почетен консул не е просто човек с хубава значка на ревера. Той е посланик на възможностите. Моята мисия е да поставя Благоевград на картата на големите интереси. Защо нашият бизнес да не изнася за Азия? Защо нашите студенти да нямат достъп до международни програми? Проблемът с дупките по улиците, за който говорите, се решава с пари в общинския бюджет, а парите в бюджета идват от икономическа активност. Моята роля е да катализирам тази активност. Аз не обещавам чудеса, аз отварям врати. А дали ще преминем през тях, зависи от общата ни смелост да мислим мащабно.

Сега към голямата тема, която вълнува всички. Името Ви се появи като кандидат народен представител в  политическия проект на президенат Радев, вдъхновена от неговата визия. Защо точно тази посока? Какво Ви накара да се ангажирате с кауза, която много анализатори определят като „президентска“, и какъв е Вашият личен мотив да заложите репутацията си в този проект?

Това е въпрос на ценностен избор и на инстинкт за самосъхранение на държавността ни. Защо избрах тази посока? Отговорът е прост и същевременно много дълбок: защото България изгуби своя център на тежестта, а фигурата на Румен Радев в момента е единствената котва, която пречи на държавата да се разбие в скалите на безвремието и партийната алчност. Ние живеем в ера на политически сурогати – хора без биография, които влизат във властта, за да се учат на гърба на народа. Аз избирам страната на държавността, на опита и на стратегическото мислене.

В лицето на президента и хората, които споделят неговата визия, аз виждам последната преграда пред пълното разграбване на националния ни интерес. Тук не става въпрос за личности, а за принципи – за ред, за справедливост и за това, че България трябва да има собствен глас в Европа, а не просто да кима с глава. Избрах тази посока, защото тя предлага алтернатива на корупционния модел, който задушава и малкия, и големия бизнес. Тя предлага предвидимост. Като човек, който идва от реалния сектор, аз знам, че без стабилни институции бизнесът е в постоянен риск. Румен Радев върна достойнството на институцията, която представлява, и това е моделът, който искам да видя приложен в цялата страна.

Това не е просто политическа прищявка. Това е осъзнат ангажимент на един ерудиран и реализирал се човек, който не търси облаги от властта – аз ги имам и без нея. Търся обаче среда, в която децата ни няма да се чувстват като чужденци в родината си. Тази партия, тази енергия, е за тези, които вярват, че България може повече. Тя е за хората, които не се страхуват от силната ръка, когато тя е насочена към защита на закона, а не към неговото заобикаляне. Това е моят избор – труден, но единствено възможен за всеки, който мисли за утрешния ден.

В свят, доминиран от материализма, Вие често говорите за „духовен капитал“. Какво означава това за един прагматик и как се съчетават суровите закони на пазара с нуждата от по-високи морални ориентири?

Пазарът без морал е джунгла, а джунглата рано или късно поглъща дори най-силните. За мен духовният капитал е фундаментът, върху който градиш всичко останало. Това е способността да виждаш отвъд печалбата за тримесечието и да разбираш, че истинският успех се измерва с устойчивостта на твоите ценности. Ерудицията не е просто четене на книги, тя е способността да синтезираш опита на поколенията и да го приложиш днес. Един бизнесмен трябва да бъде и философ в известен смисъл – да разбира човешката природа, да познава историята, за да не повтаря грешките ѝ.

Моите морални ориентири са прости: честност към поетия ангажимент и отговорност към общността. Когато бизнесът ти помага на един град да стане по-красив или по-енергийно независим, ти не просто печелиш пари – ти инвестираш в бъдещето на собствената си среда. Това е хармонията, към която се стремя. Прагматизмът ми помага да реализирам идеите, а ценностите ми казват кои идеи си заслужават усилията. Ако изгубим човешкото в преследване на материалното, накрая ще останем с пълни сметки и празни души. Аз избирам баланса.

Често Ви виждаме да подкрепяте каузи, които остават далеч от светлината на прожекторите – образование, култура, местни таланти. Защо според Вас благотворителността у нас често се превръща в PR акция, а не в тиха мисия?

Защото живеем в епоха на показност, където формата често изпреварва съдържанието. За мен дарителството е интимен акт на благодарност към съдбата и към хората. Истинската филантропия не изисква камери, тя изисква резултати. Когато подкрепям млад талант или образователен проект, аз не търся аплаузи – аз търся бъдещи лидери. Инвестицията в знание е единствената, която има безкрайна възвращаемост. Проблемът на българския елит е, че твърде дълго се фокусира върху консумацията, а не върху съзиданието. Благотворителността трябва да бъде осъзнат дълг на успелия човек. Тя не е милостиня, а механизъм за изравняване на шансовете. Трябва да изградим общество, в което успехът на единия е вдъхновение за другия, а не повод за завист. Моята „тиха мисия“, както я нарекохте, е моят начин да кажа, че вярвам в потенциала на нашия народ. И ако всеки от нас запали по една малка светлина, тъмнината сама ще се оттегли.

Вие сте човек, който е видял много и в бизнеса, и в политиката. Имате периоди на оттегляне и периоди на ударно завръщане. Какво бихте казали на онези, които Ви обвиняват в задкулисие и в това, че винаги намирате начин да сте „близо до софрата“ на властта? Каква е Вашата истина за влиянието?

Обвиненията в „задкулисие“ са любимото оръжие на посредствеността. Когато някой не може да обясни успеха ти, той го нарича „схема“. Когато не може да разбере влиянието ти, го нарича „задкулисие“. Истината е, че моето влияние е изградено с работа, с поети рискове и с това, че никога не съм предавал хората, с които работя. Аз не съм „близо до софрата“ – аз съм човекът, който помага тази софра да бъде пълна, като създава условия за бизнес и икономика.

Задкулисието е там, където решенията се вземат в тъмни стаи от хора без имена. Моите решения са публични, моите проекти са видими, моите съдебни битки са в открити заседания. Да имаш влияние означава да носиш отговорност. Когато в Благоевград има проблем, хората не звънят на тези, които се крият зад клавиатурите, а търсят хора като мен, защото знаят, че аз мога да намеря решение. Връщам се в политиката, когато видя, че посоката е грешна. Излизам, когато усетя, че думите губят смисъл. Това не е стратегия за оцеляване, това е хигиена на духа. Аз нямам нужда от политиката, за да бъда Рашко Динков. Политиката обаче има нужда от хора, които знаят как се печелят битки.

Ако трябва да дефинирате Вашата лична философия за успеха в едно изречение, какво би било то? И как тя се вписва в настоящия момент от живота Ви, който изглежда като нов ренесанс за Вас?

Успехът не е дестинация, а способността да вървиш напред, без да губиш себе си, независимо от силата на вятъра. В момента се чувствам в своя „акме“ – точката, в която опитът, силата и визията се срещат. Този нов етап за мен не е просто завръщане, а еволюция. Вече не ме вълнува просто да „бъда“ някой в йерархията, а да „бъда полезен“ по начин, който оставя следа.

Ренесансът, за който говорите, е вътрешен. Той е осъзнаването, че промяната започва от личността. България има нужда от хора, които не се страхуват да бъдат архитекти на собствената си съдба и на съдбата на държавата. Аз съм готов да вложа всичко, което съм научил, в това общо усилие. Защото най-големият успех е да знаеш, че си бил на правилната страна на историята, когато е имало значение. Моят ренесанс е моята отговорност към бъдещето.

ЗА КОРЕНИТЕ И БЪДЕЩЕТО

Интервюто приключва, но енергията в стаята остава. Рашко Динков не е човек, който оставя събеседника си безразличен. В него има една особена амалгама от суров прагматизъм и неочаквана за бизнесмен от неговия ранг емоционалност, когато говори за Благоевград. „Знаете ли,“ казва той на тръгване, „в края на деня всички сме просто хора, които искат да оставят нещо след себе си. Аз не искам да бъда запомнен само с фирмите или поръчките. Искам, когато децата ми минават по улиците на този град, да знаят, че баща им е имал куража да се изправи срещу течението, когато всички други са плували по него. България е на прага на нов цикъл. И аз избирам да бъда част от тези, които ще го диктуват, а не от тези, които ще го наблюдават отстрани.“ Това е Рашко Динков. Човекът, който не се страхува от бурята, защото знае как да управлява кораба си в нея. Дали Благоевград и България са готови за неговата визия? Предстои да разберем. Но едно е сигурно – гласът му ще се чува все по-силно. И това е само началото. А „Топ Преса“ ще бъде там, за да го отрази – честно и без заобикалки.