ТОП ПРЕСА ПРЕДСТАВЯ! Дамите на перото от Пирин!
-
- ноември 13, 2024
„Скромна българка от сърцето на Пиринска Македония“, така определят дългогодишната благоевградска журналистка Любима Калпачка.
„Не обичам да се снимам и говоря за себе си. Трудила съм се напористо в няколко ежедневника, част от които вече са в небитието, в телевизия – също“, казва за себе си самата тя. Работи като журналист във в-к „Струма“, от 2008 г. за „Дарик“, но през 2016 г. напуска радиото.
В края на 2006 г. Любима Калпачка, съдена в България за публикации в две дела, заведени срещу нея в отговор на публикации във всекидневника „Струма”, продължили съответно 9 и 8 г. и прекратени, без дори тя да бъде уведомена, осъжда държавата в Страсбург на 4200 евро. Европейският съд по правата на човека преценява, че толкова дълъг период излиза извън рамките на твърде обтекаемата и възприета в неговата практика формулировка делата да приключват в „разумни срокове”. Нещо повече – инстанцията счита, че делата срещу Калпачка не са толкова сложни нито от фактическа, нито от правна гледна точка. От друга страна, делата засягат наказателната отговорност на журналист, поради което би могло да има пряко отражение върху кариерата на журналистката и очевидно е засегнало свободата й на изразяване. Поради това е било необходимо известно старание от страна на властите.
Новината за това, че една журналистка от Югозападна България е дочакала оневиняване, така да се каже по процедура, не е толкова интересна. Много по-важното в случая е, че това е успешният финал на едно на пръв поглед немногообещаващо дело за безсмислено размотаване из дебрите на съдебната ни система в продължение на години.
След Любима Калпачка и врачанският кореспондент на „Труд“ и „Нощен труд“ Тодор Резов успя да осъди България в Страсбург, че го е подлагала на продължителен съдебен тормоз заради негова публикация. Журналистът получи 1600 евро за морални щети и 500 евро за съдебни разноски.
Антоанета Маскръчка е кореспондент на „24 часа“ за Благоевград, Перник и Кюстендил. През 2021 г. Маскръчка, заедно със свои колеги е наградена в конкурса „Сърце и слово срещу наркотиците” в памет на убитата от мафията ирландска журналистка Вероника Герин. Тони е отличена за адекватно отразяване на проблемите, свързани с наркотиците, на регионално и национално ниво. Конкурсът е инициатива на община Благоевград и се провежда всяка година в партньорство с посолството на Ирландия.
В началото на септември благоевградската журналистическа гилдия загуби една от легендите си. На 71 години, след кратко боледуване, издъхва Славей Костадинов. Основател и главен редактор на множество вестници и сайтове, той е пример за младото поколение начинаещи журналисти. Целият му житейски път е посветен на добрите новини и разследвания. Славей Костадинов оставя трайни следи в националната журналистика с острото си и безпощадно перо.
Голяма част от истинските журналисти в днешните благоевградски медии са минали през неговата школа. Бил е част и от екипа на БЛИЦ, както и от седмичника ШОУ, където прави топ разследвания и интервюта.
Соня Колтуклиева е родена на 28 юни и е израснала в града на Ванга – Петрич. Като комшийско момиче на предсказателката поема от енергетиката на това място, за да се превърне в една от най-умелите астроложки и нумероложки в елита.
Самата тя е астрална близначка на Глория и експрезидента Георги Първанов.
Завършила е Факултета по журналистика към Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Започва журналистическата си кариера в отдел „Култура” на в-к Труд.
Предсказанието на Ванга, че след 30-ата си година ще пътува, се сбъдва. Тя се превръща в една от най-популярните пътешественички, кръстосала света от Сеул до Ванкувър и от Рио до Стокхолм. Влюбена е в Лондон и пътува до там често.
Омъжена е и има една дъщеря, която живее в Америка.
През 90-те години работи във в. Отечествен фронт. Тв звездата й изгрява в предаването на БНТ Шок, където е партньорка на Светослава Тадаръкова. След това Колтуклиева прави свое предаване Партньорство за бизнес, с което обикаля планетата.
Така се среща и прави интервюта с бизнесмени като Бил Гейтс. Среща със Симеон Втори през 2001 година я вкарва в пиара и политиката.
Тя е сред имиджмейкърите на царските хора, работи за образа на милиардера Тор Бьорголфсон, а след това на хора от българската туристическа индустрия. Главен секретар е на Съюза на инвеститорите в туризма.
От 2001 до 2009 г. е пиар и медиен консултант.
Управляващ директор на сайта Bulgaria News от февруари 2009 г.
Нейните коментари се публикуват в най-големите медийни сайтове; чест гост е на телевизионни предавания.
Спечелила си е името на остро-критична и смела журналистка, безпощадна към действията на силните на деня.
Александра Клечорова е журналист в информационния сайт „Инфомрежа“. Тя е родена през 1994 г. в град Банско. Описва себе си като „дете на Банско, благодарно на родителите си“. Завършва Началното училище в града с мечта да стане преподавател по „четене или рисуване“. През летата на 2014 и 2015 година организира безплатен курс за изкуство за деца от различни възрасти, наречен „Весели ръчички“. Курсът се провежда в Началното училище със съдействието на ръководството и подкрепата му. Две ваканции учениците посещават курса, който традиционно завършва с изложба. Александра е завършила средното си образование в Разложката гимназия, а след това поема по пътя на филологията в Югозападния университет. Още първата година съзнава, че нейното място не е в училище, а като преподавател във ВУЗ-а. Има възможността да води два лекционни курса като асистент. След завършена бакалавърска степен като филолог и магистър по журналистика, Александра се подготвя за защита на докторска титла след 5-годишен труд по темата „Лексиката на банския говор“. Обучението й във ВУЗ-а продължава от 2012 до 2022 година, а пред това време от началото на 2017 насам е журналист в новинарския сайт. Казва са себе си, че работи с вглеждане в детайлите и боравене с метафората. Обича да снима, страст са й репортажите по лични/биографични истории, като най-първо предава такива на банскалии. За свои качества определя крайна критичност, взискателност, самоанализ и категоричност – положителни или отрицателни в даден момент. Носител е на наградата „Вероника Герин“.
В Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград завършва последователно бакалавърската образователна програма „Българска филология“ (2017 г.) и магистърската – „Филологически аспекти на работата в медиите“ (2018 г.), а през 2019 г. спечелва конкурс за редовен докторант в Катедрата по български език към Филологическия факултет с научен ръководител проф. д-р Антони Стоилов.
През 2018 г. Александра е класирана на трето място в категорията за „Кратко есе“ на конкурса, организиран от Националното представителство на студентските съвети и МОН. Заглавието на есето е: „Човекът и проСветата“.
Ден след дипломирането си като магистър журналист във Филологическия факултета Александра отново е класирана в конкурса, на които се явява и печели втора година.
Предишната година есето й отново е класирано на трето място, а на първо журито присъди награда на още една възпитаничка на факултета – Цветелина Митова.
Александра години прославя своя факултет и ЮЗУ с номинацията си в престижния конкурс „Студент на годината“. В него тя е класирана заради създадения от нея двугодишен курс „Весели ръчички“ в Банско, заради който бе определена като млад иноватор и педагог.
Отново в интервал от две поредни години е носител на награди от Националните студентски четения, организирани от ЮЗУ. Тя представя два доклада – на диалектоложка и журналистическа тема.
Клечорова успешно завършва бакалавърската си степен в специалност „Българска филология“ и получава плакет за отличен успех от ректора на ЮЗУ.
Тя представя на държавния си изпит дипломна работа за говора на родния й град Банско в обем от 300 страници.
През 2022 г. Клечорова става доктор. Тя защитава успешно своя дисертационен труд на тема „Лексиката на банския говор“. Към труда си представя речник с общо 4000 лексикални единици, събирани в продължение на 5 години. Ръководена е от нейния научен ръководител – проф. Антони Стоилов.
Александра е първият човек, роден в Банско, който изучава лексиката на банския диалект детайлно. Научното жури определя темата на дисертацията като „чакана и необходима“ за научните среди – за диалектологията, филологията, езикознанието.
Д-р Клечорова започва работата си и изследванията върху диалекта още при писането на дипломната си работа за бакалавърската си степен, а след години труд – дисертационният труд придобива много по-големи мащаби и значимост за уникалния диалект, за историята на Банско и хората в града в полите на Пирин.
Тази година тя бе една от номинираните в конкурса „Жена на годината на Благоевград“.
Be the first to leave a review.
