След руското фиаско със собствен вид YouTube: Кремъл опитва да замени „Телеграм“ с „Мах“ с цел шпионаж
Руските власти задължават населението и руските организации да използват месинджъра „Max“ в ежедневната си работа, като едновременно с това блокират алтернативните месинджъри. Освен това „Max“ е включен в така наречения „бял списък“ при ограничаването на мобилния интернет в различни региони на страната, което го прави практически единственото достъпно средство (заедно със социалната мрежа „ВКонтакте“- руската алтернатива на „Фейсбук“) за комуникация.
„Max“ – приложение за съобщения, но не съвсем
При стартирането си през март 2025 г. руският месинджър „Max“ от самото начало беше „незавършен“, а много от функциите му и до днес остават такива, обяснява експертът Леонид Юлдашев. Освен това в „Max“ не е възможно да се създават криптирани чатове. В резултат на това недоволството обхвана не само опозиционно настроената част от населението, но и аполитично настроените граждани и бизнеса. „Държавата просто им отнема инструментите за работа и печелене на пари. И, разбира се, те са недоволни“, казва Юлдашев.

Цялата информация, включително черновите на съобщенията, прикачените файлове, личните и груповите чатове, е достъпна за администраторите и силите за сигурност, както и за измамниците, отбелязва експертът. В руските социални мрежи се обсъжда схема, която измамниците вече прилагат в „Max“: те получават достъп до акаунта чрез фишинг и разпращат от името на жертвата порнографско съдържание, след което изискват пари, заплашвайки да изпратят материалите на всички негови контакти.
Още: Осветлени: Руски шпиони и убийци, подготвени за операции след като Русия закъсва в Украйна
Шпионинът в джоба на руснаците
Освен това, скорошни проучвания, публикувани на ntc.party и „Хабр“, разкриха шпионски модул в мобилната версия на „Max“ за Android. Той проследява използването на VPN (virtual private network), проверява дали се използват блокирани приложения, включително „Телеграм“ и „УотсАп“, и предава данни към сървърите на месинджъра. При това се записват идентификаторът на потребителя, типът на връзката, мобилният оператор, IP адресът и статусът на VPN. Тази система позволява на властите да формират обща картина за заобикалянето на правилата за блокиране на сайтове и приложения и при необходимост да следят конкретни потребители.
От 1 септември 2025 г. приложението стана задължително за предварителна инсталация на устройствата, а използването му – фактически задължително за ученици, студенти, преподаватели и служители в държавния сектор. „Max“ се въвежда активно и в детските градини – за комуникация в родителските чатове. Отказът, според съобщенията на потребители, може да доведе до санкции – от лишаване от стипендии до уволнения. Според информация на местни медии, такива случаи са регистрирани в поне 23 руски университета, където инсталирането на „Max“ става условие за продължаване на обучението или работата. Чат групите на жилищните кооперации също се прехвърлят в „Max“, а за нарушения са предвидени глоби.
Използването на „Max“ се разширява и в държавния сектор. В някои региони записването за лекар чрез обичайните канали вече не е възможно – то се осъществява само през приложението. Успоредно с това услугата се разглежда като основен инструмент за комуникация в армията, където трябва да замести „Телеграм”, както и за руските държавни служители.
Руснаците си купуват „максофони“
Вече на второ четене беше прието и държавните служители да си комуникират през „Max”. На практика преходът към приложението е съпътстван от опити на чиновниците да минимизират рисковете. Представители на властите и служители на държавни компании често си купуват отделни SIM-карти и устройства специално за инсталиране на месинджъра, пише журналистката Фарида Рустамова в своя „Телеграм” канал. Такива телефони се използват изключително за служебна комуникация, без синхронизация с лични контакти и данни. В неформална среда ги наричат „максофони“.
Същото казват и независимите експерти. Телекомуникационният анализатор Алексей Слукин отбелязва, че инсталирането на „Max“ на отделни устройства се превръща в разпространена стратегия. Според него част от потребителите възприемат приложението като потенциален инструмент за контрол, а други – като технологично „незавършен“ и „незащитен“ продукт с риск от изтичане на данни. И в двата случая решението е едно и също – да се изолира приложението от основната цифрова среда.
Ивелин Стоянов













