СРАМ! ЧИНОВНИЧЕСКА СЕДАНКА В БЛАГОЕВГРАД: ЕВРОПЕЙСКИ ПАРИ ЗА КЕТЪРИНГ, ДОКАТО БИЗНЕСЪТ ИЗДЪХВА БЕЗ ХОРА
-
- март 18, 2026
Топ Преса разкрива: Армия от шефове на „информационни центрове“, „дирекции“ и „компетентностни бюра“ се събраха под егидата на областния управител, за да бистрят липсата на кадри с клишета за „меки умения“ и сочни хонорари
Когато Областният информационен център, Център „Европа Директно“ и Регионалният център за социална икономика в Благоевград обединят „ресурси“, резултатът е точно толкова предвидим, колкото и безполезен – поредната институционална седянка с нулев принос към икономиката. На това събитие, за което екипът на Топ Преса следи с нарастващо недоумение, присъствие отчетоха областният управител Николай Куколев, шефката на Бюрото по труда Петя Гюрова и плеяда представители на НПО-та, които с важни физиономии обсъждаха защо бизнесът няма работници. Твърдението на Красимира Хаджикосева от „Европа Директно“, че застаряващото население е виновно за всичко, е класическо измиване на ръцете, което удобно пропуска факта, че пазарът на труда не е биологичен феномен, а икономическа екосистема. Хора има, но няма балъци, които да работят за заплати, едва покриващи физиологичното оцеляване, докато административната тежест убива всеки опит за реална модернизация.
Парадоксът, при който 70% от малките предприятия в България страдали от липса на кадри при наличие на безработица, не е „особен проблем“, а естествен пазарен сигнал за неадекватно заплащане и лоши условия. Но чиновниците предпочитат да говорят за „липса на умения“, защото това оправдава съществуването на безкрайни и безсмислени курсове за преквалификация. Г-жа Гюрова от Бюрото по труда гордо обяви 5,27% безработица в Благоевград и Симитли, но същевременно призна, че бизнесът търси хора със средно образование за производство и услуги. Да твърдиш, че тези базови нужди ще се решат с държавни курсове, е висша форма на наивитет. Реалността, която Топ Преса често описва, е, че тези обучения са просто механизъм за източване на европейски средства, от който „обучените“ излизат със същата липса на приложимост, но с един сертификат повече, докато обучителите прибират сочните хонорари.
Програмата „Младежка заетост +“, презентирана като спасителен пояс, е поредната пушилка за маскиране на безработицата чрез временни субсидии. Вместо да се създаде среда, в която бизнесът сам да инвестира в младите, държавата влиза в ролята на сводник между работодателя и служителя до 29 години, плащайки със средства от Програма „Развитие на човешките ресурси“ нещо, което трябва да бъде органичен процес. Очакването, че 8520 младежи ще спасят икономиката чрез придобиване на „меки умения“, е комично. Меките умения не строят заводи; те са евфемизъм за социално инженерство, което цели да задържи младите в статистиката на „заетите“, докато те всъщност просто чакат първия полет за Терминал 2.
Още по-абсурдно звучи представеният от Десислава Атанасова и нейните колеги „Национален компетентностен център за социални иновации“. Зад това словесно чудовище се крие поредната структура, която ще „идентифицира и стимулира иновативни модели“ и „мащабиране в социалната икономика“. На нормален език това означава още администрация, още наеми за офиси и още заплати за чиновници, които ще учат истинските предприемачи как да бъдат „социални“. Социалната икономика в България е оксиморон, използван за легитимиране на проекти, които никога не биха оцелели в реална конкуренция. Вместо дигитализация и зелена икономика, видяхме поредната доза „презентационен оптимизъм“. Истината, която Топ Преса няма да спести, е че единственият реален резултат от подобни срещи е изразходването на бюджетния кетъринг и отчитането на дейност пред Брюксел, докато бизнесът в региона продължава да се оправя сам, въпреки тези „спасителни“ инициативи.
Be the first to leave a review.
