ЕКСКЛУЗИВНО И САМО В „ТОП ПРЕСА“: СМЪРТТА, КОЯТО ТОШЕ ПРЕДРЕЧЕ – ПОТРЕСАВАЩАТА ИЗПОВЕД НА СЕСТРА МУ ДОРА!
-
- февруари 26, 2026
Крушево вече не е същият град. Тишината, която тегне над тесните калдаръмени улички, е прекъсвана само от тежките въздишки на онези, които все още подсъзнателно чакат Тоше да се прибере. За Дора Ристеска, по-голямата сестра на най-голямата музикална икона на Балканите, дните след онази фатална сутрин на 16 октомври са един безкраен, сив кошмар, от който няма събуждане. Тя все още не може да повярва, че нейният обожаван брат никога повече няма да прекрачи прага на бащината къща, няма да я прегърне силно и няма да ѝ каже колко много я обича и колко много му липсва. Дора е съкрушена от болка, а сълзите постоянно извират от очите ѝ и я задушават, докато се опитва да намери думи за случилото се. В момента, в който погледне снимките на Тоше в неговата стая в родната къща, тя ги целува и изпуска тежка въздишка, която казва повече от хиляди думи. На забележката, че физически прилича много на брат си, тя само махва с ръка и промълвява, че той е бил единствен, неповторим и че е бил истински ангел, пратен на земята за малко.
Докато Тоше покоряваше върховете на музикалните класации и ставаше мегапопулярна звезда, Дора никога не се опита, нито пожела да се експонира в публичното пространство. Тя винаги стоеше настрана, пазеше тишината на семейния дом и се радваше на успехите му от сърце, без да търси светлината на прожекторите за себе си. Самият Проески често подчертаваше в своите интервюта, че е открил тайните на рок музиката именно чрез плочите на своята сестра, която е с шест години по-голяма от него. Дора прилича на брат си не само по външните черти, но и по онази специфична скромност, простота и кротък израз, които характеризираха цялото семейство. Тя живее в Крушево със съпруга си Славе и синовете си Кристиян и Никола, съвсем близо до своите родители, и това е първото ѝ голямо интервю, в което отваря душата си за отношенията с брат си и за последните му земни дни.
Пред екипа на „Топ Преса“ тя споделя, че винаги е изпитвала огромна трема и страх, когато той е имал участия. Този страх е бил толкова силен, че тя буквално не е можела да го гледа на живо. Опасявала се е, че нещо лошо може да му се случи на сцената или по пътя. Едва след като получела потвърждение, че концертът или промоцията са преминали успешно, тя сядала да гледа записа на телевизия или видео. Едва през последните две години от живота му тя успяла малко да се отпусне и присъствала на двата му големи концерта на Градския стадион в Скопие, където била прещастлива да види как десетки хиляди хора пеят в един глас с него. Връзката им е била изключително силна – Дора не помни някога да са се карали, дори като деца. Тя го е чувствала не просто като брат, а като божествено същество, чиято доброта няма граници. Популярността не го промени ни най-малко; напротив, тя го направи още по-смирен и прост в общуването. Когато ги разхождал с джипа из Крушево, той спирал да поздрави абсолютно всеки срещнат, а на тръгване винаги казвал: „Имайте хубав ден и се обичайте“.
Тоше често казвал на сестра си, че неговата мисия е да разпространява любов и да научи хората на човечност. Семейството за него беше над всичко. Въпреки огромната слава, той винаги първо се допитвал до майка си Доминика и баща си Никола за всяко важно решение. Когато го питали дали мисли за собствено семейство и сватба, той отговарял, че му е рано и че планира такава стъпка едва след 32-рата си година. Трагичната вест за катастрофата застига Дора на работното ѝ място в детската градина. Детето на една съседка дошло да я извика с думите, че майка ѝ не е добре. Изплашена, Дора започнала да звъни на родителите си, но никой не вдигал. Когато най-накрая майка ѝ се обадила, тя само казала „Ела бързо у дома“ и затворила. Тичайки по улиците в работните си дрехи, Дора виждала хората да плачат, докато я гледат, но никой не събирал смелост да ѝ каже истината. Едва когато един съсед я спрял и изрекъл страшните думи: „Брат ти вече не е сред живите“, светът ѝ се сринал. Тя намерила родителите си в мазето, легнали на земята и ридаещи в неописуема агония.
Днес родителите на Тоше са в тежко здравословно състояние, повлечени в своята мъка и шок. Бащата Никола докато бил жив по цял ден стоял със затворени очи, повтаряйки, че не може да разбере как е възможно детето им да го няма. Всеки ден семейството посещава гроба му по два пъти. Последните дни на Тоше в Крушево преди 15 октомври са били наситени с активност, но и с някаква странна меланхолия. Той постоянно бил в движение – играел волейбол с братовчед си Андрей, ходел в кафене „Планет“, за да играе „Counter-Strike“, и се срещал с приятели. Въпреки това, Дора забелязала, че му липсва обичайната свежест. Докато преди винаги свирел на синтезатора си с часове, при последното си завръщане той не докоснал инструмента. Бил е по-мълчалив и замислен. Когато се прибирали от концерта на 5 октомври, той казал нещо, което тогава звучало странно, а днес – пророческо: „Кажете колко е хубав животът! Много е хубав този живот, само да потвърди още малко…“. На въпроса ѝ защо говори така, той само отвърнал, че благодарение на манастира „Свето Преображение“ семейството живее добре и Бог им е подарил много красиви неща.
Стряскащо е признанието на Дора, че Тоше вероятно е предчувствал края си. Месеци преди трагедията, той казал на сестра си, че тя ще живее на новия етаж на къщата, който току-що бил завършен, а не той. В друг случай, когато чакали баща му за обяд, Тоше му се обадил по телефона и казал: „Ела по-бързо, защото още малко ще ме гледаш. После ще ме целуваш само на снимка“. Тези думи днес раздират душите на близките му. Дора споделя и за един странен сън на майка им от нейната младост, който сега придобива зловещо значение. Майка им сънувала малко дете в бяло със силен ореол, чула хор да пее „Алилуя“ и един мъж ѝ дал да изпие горчива каша от орехови листа, казвайки ѝ, че тя е избраната да изпие тази чаша. Години по-късно в манастира те видели иконата на същия човек от съня. Сега разбират, че тази горчива каша е била именно трагедията, която ги сполетя.
Тоше намираше своя мир в религията и често посещаваше манастира в Крушево. Живееше под огромен натиск, пътуваше непрекъснато и изпитваше панически страх от самолети. В багажа му, върнат след катастрофата, са намерени само икони и кръстове. В манастира той обичал да лежи пред олтара с часове, казвайки на баща си: „Чале, тук ми е мирът, тук е много хубаво и тук ще се върна“. Дори в къщата си поставил полилеи като тези в църквата. Последната му сутрин в Крушево била белязана от нежелание да тръгва. Когато майка му го будела в 10 часа, той я молил да го остави да поспи още малко, казвайки, че изобщо не му се тръгва. Малкият му племенник Никола дори скрил ключовете от джипа и плакал, не искайки да му ги даде – сякаш детската невинност е усещала приближаващата опасност. Тоше обаче тръгнал, след като се сбогувал с всички и обещал да се обади.
Единственото му неосъществено лично желание е било да посети Йерусалим, което той успява да направи през последното си лято. След това пътуване станал още по-сериозен и замислен. Семейството му едва сега осъзнава мащаба на неговата доброта – хора от целия свят идват на гроба му и разказват как им е помагал тайно. Тоше е бил изключително привързан към племенниците си Кристиян и Никола. Кристиян, който поразително прилича на него, разказва със сълзи на очи как вуйчо му го учел да свири на китара, подарил му 20 микрофона и му обещал да запишат песен заедно. Последната им вечер те спали заедно, а Тоше му обещал игра с самолети от Хърватия. Зетят Славе също го чувствал като роден брат и днес е един от най-ангажираните с опазването на името му. Братовчед му Андрей си спомня, че в последния им разговор, на въпроса къде ще ходи, Тоше отговорил само: „Отивам нагоре“. Докато бяха живи и баща му Никола се грижеше с огромна любов за неговия златен ретривър Бас, в чиито очи виждал частица от своя син. Цялото семейство и целият Балкан все още не могат да приемат, че ангелът на Крушево е завършил земния си път, оставяйки след себе си само спомени, музика и едно пророчество за любов, което ще живее вечно.
Be the first to leave a review.
