От класната стая до TikTok: Как китайската „мека сила“ разширява влиянието си на Балканите

Докато мащабните китайски инвестиции привличат внимание в цяла Европа, Пекин залага на по-тих, но устойчив модел на влияние на Балканите – чрез стипендии, университетски обмен и млади студенти, които споделят живота си в Китай с публика в родните си страни.

Този подход включва възможности за обучение с китайско финансиране, които предлагат безплатно образование, стипендии и достъп до бързо развиващи се университети. Много от студентите разказват за преживяванията си в социалните мрежи, където събират значителна аудитория, а други се появяват в официални китайски медии или институции.

„Записах се на курс по китайски за забавление, защото това беше нов език, който никога преди не бях учила“, разказа пред Радио Свободна Европа 24-годишната Ера Керная от Северна Албания, която в момента следва компютърни науки в Университета за наука и технологии в Кунмин, провинция Юнан.

„Ако някой ме беше попитал преди три години, щях да кажа, че Китай е затворена, комунистическа държава, но сега мнението ми напълно се промени“, добави тя.

Макар Пекин да е най-известен в региона с инфраструктурни проекти, кредити и технологични партньорства за милиарди долари, образованието се очертава като по-незабележим канал за формиране на възприятия. Това важи особено за по-младите поколения, които според социологически проучвания са по-склонни да възприемат Китай като добронамерена и отговорна световна сила.

„Исках да променя представите, които албанците имат за Китай, и да им кажа да не вярват на всичко, което виждат“, каза Керная, която откакто живее в Китай през 2023 г. публикува съдържание в TikTok и вече има над 8000 последователи.

Анализатори отбелязват, че за Пекин тези програми имат дългосрочна цел – изграждане на лични мрежи, благоприятни наративи и бъдещи професионалисти с пряк опит от Китай, готови да го споделят у дома.

Това разширяване на „меката сила“ допълва растящото политическо и икономическо присъствие на страната на Балканите и може да създаде по-възприемчива среда за разширяване на китайското икономическо влияние.

„Пекин е заинтересован да привлече възможно най-много международни студенти и учени в Китай“, заяви Стефан Владисавлевич, експерт по ролята на Китай на Балканите във фондация BFPE в Белград.

„Страната се опитва да се позиционира като фактор, който насърчава развитието, а присъствието в Европа е много важен аспект от глобалния ѝ обхват“, добави той.

Опитът на Керная отразява по-широка тенденция на Балканите, където китайските образователни възможности предизвикват интерес дори в страни като Албания и Косово, които традиционно са силно проевропейски и проамерикански ориентирани заради историческата подкрепа на САЩ за тяхната държавност и демокрация.

Албания и Косово, свързани с общи политически, езикови и културни връзки, не изглеждат като естествени терени за китайско влияние.

Регионалното присъствие на Пекин обикновено се разгръща от Сърбия, където Белград привлече милиарди долари инвестиции и изгради дълбоки политически връзки.

Сърбия се откроява като най-напредналият образователен партньор на Китай в региона, с три института „Конфуций“ и подкрепа за преподаване на китайски език в десетки училища.

За 20 години броят на обучаемите се е увеличил от няколко десетки до няколкостотин годишно, а сътрудничеството в образованието доведе до подписването на нови двустранни споразумения през 2018 г.

„Ако Китай има опора на Западните Балкани, той има опора и в Европа“, подчерта Владисавлевич.

Въпреки това китайската „мека сила“, основно чрез образователни програми и присъствие в социалните мрежи, отчита първи успехи и в други части на региона.

Институтът „Конфуций“ в Албания, където Керная е учила китайски и е получила насоки за кандидатстване за стипендия, е един от най-видимите канали за образователен обмен към Тиранския университет. Институцията, описвана като „неправителствена, нестопанска образователна организация“, се управлява съвместно с Пекинския университет за чуждестранни езици и предлага езиково обучение, културни програми и съдействие за кандидатстване за обучение в Китай на различни нива.

Освен в Косово, институти „Конфуций“ съществуват в целите Западни Балкани. Китай не признава независимостта на Косово и поради това няма официално представителство там.

В Европа и по света институтите „Конфуций“ са под все по-строг контрол, като някои правителства ги закриха заради опасения, свързани с академичната свобода и политическото влияние. В голяма част от Балканите обаче младите хора все по-често ги възприемат като полезна възможност за разширяване на образователните и икономическите си хоризонти.

Експерти отбелязват, че личните истории на местни студенти, учили в Китай, имат реално въздействие и следват модел, познат от други западни държави, включително Съединените щати.

„Китай се учи от страната, която най-успешно е използвала меката сила – Съединените щати“, каза Владисавлевич.

Китайското образователно присъствие на Балканите се гради върху мрежа от програми – държавни стипендии, грантове чрез институтите „Конфуций“, университетски споразумения и краткосрочни курсове. Поради различията между страните и липсата на пълни публични данни от китайските и балканските институции, не съществува ясен регистър за броя на студентите от региона, учили в Китай.

Радио Свободна Европа установи, че няколко албански студенти са се появявали и в китайски държавни медии, включително в албанската редакция на Китайското международно радио, част от държавната телевизионна мрежа CGTN, където са разказвали положително за преживяванията си.

Социологически проучвания в Албания, сред които и Албанският барометър за сигурност, показват, че нагласите към Китай остават предимно неутрални, макар позитивните оценки леко да са се увеличили през последните години.

В Косово, въпреки липсата на институционално сътрудничество, отделни студенти – често от диаспората в Европа и Северна Америка – продължават да заминават за Китай и да споделят опита си с млади хора в страната.

Влера Келменди, студентка, родена в Косово и емигрирала в Норвегия, заяви пред местната телевизия ATV в интервю през 2025 г., че е избрала Китай от любопитство и определи преживяването си като много положително. Тя документира живота си в Китай в TikTok профил с над 16 000 последователи, достигайки до аудитория в Косово, където обществените нагласи към Китай остават по-скоро негативни.

Официални курсове по китайски език в Косово няма, но представители на Института „Конфуций“ в Тирана посочват, че интересът от косовски студенти нараства.

„Бихме искали да видим студенти от Косово да учат китайски“, заяви директорът на института в Тирана Джън Баогуо.

„Ще се постараем да им създадем възможности, ако имат желание“, добави той.

На по-малко от два часа от Косово, 26-годишният Кадир Исмайли от Северна Македония намира по-лесен път към Китай. Първоначално планирал да учи другаде, той получава китайска държавна стипендия за магистратура в провинция Юнан с помощта на посолството си.

Исмайли има над 31 000 последователи в TikTok, където публикува съдържание за ежедневието си в Китай.

„Започнах TikTok заради работа, но когато видя нещо интересно, го споделям. Хората у дома ми казват, че не са знаели какъв е Китай в действителност“, каза той.

През последното десетилетие около 100 студенти от Северна Македония са учили в Китай по езикови и пълни образователни програми. Проучване на скопския център „Естима“ показва, че „възприятието за престижа на Китай в Северна Македония е смесено, но е по-положително сред хората с пряк опит и взаимодействие с Китай“.

По данни на „Естима“ броят на китайските стипендии за македонски студенти нараства от 2005 г. насам.

Образователното присъствие на Китай се разширява и в други държави. Черна гора има институт „Конфуций“ от 2015 г. и е изпратила над 100 студенти в Китай, сочи доклад на Центъра за анализ на европейската политика.

В Босна и Херцеговина действа формално споразумение за образователен обмен, като програмите, финансирани от Китай, се развиват особено активно чрез Университета в Източно Сараево, където над 170 студенти са участвали в обменни програми с Китай.

Сред тях е и 23-годишната Ана, завършила специалност „Китайски език“ в Университета в Източно Сараево. Миналата година тя прекарва в Университета в Ухан заедно с няколко свои колеги. „Когато пристигнахме, имаше малък културен шок, защото всичко е напълно различно“, разказа тя.

След дипломирането си планира да запише магистратура в Китай.

„Хареса ми, въпреки че разбирам защо на много хора не им допада начинът, по който функционира страната. Посетих много градове, обиколих страната и навсякъде се чувствах в безопасност“, заключи тя.