Официален документ на БАБХ с изх. № 1959/27.01.2026 г. признава установени несъответствия в месопреработвателно предприятие в Благоевград. Нарушения има, наказания няма. Документите остават скрити. След подаден сигнал и последвало заявление по Закона за достъп до обществена информация от информационна агенция Топ Преса, Българската агенция по безопасност на храните официално признава, че в месопреработвателно предприятие в град Благоевград са установени нарушения. Това става ясно от решение, постановено по заявление с вх. № 1959/27.01.2026 г. в Централно управление на БАБХ, препратено последователно от Министерския съвет, Министерството на здравеопазването и Министерството на земеделието и храните, съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ.

Административната хронология сама по себе си е показателна. Вместо директен и ясен отговор, заявлението обикаля институционалната верига, докато накрая достига до ОДБХ-Благоевград, която е посочена като компетентен орган. Едва след това БАБХ се произнася по същество и признава факт, който до този момент не е бил публично известен. В посочения период от 01.07.2025 г. до 25.01.2026 г., по повод писмо от Инспектората към Министерството на земеделието и храните от 27 и 28 август 2025 г., е извършена проверка по заповед на изпълнителния директор на агенцията.

Проверката е осъществена от експерти на Централното управление на БАБХ, съвместно със служители на ОДБХ-Благоевград, в месопреработвателно предприятие, стопанисвано от Карол Фернандес Мийт, находящо се в град Благоевград. Това не е рутинен контрол. Това е проверка, предизвикана от сигнал и институционално сезиране, което принципно предполага по-задълбочен подход и по-висока степен на обществен интерес.

Какво обаче съдържа официалното решение. БАБХ изрично посочва, че са констатирани „несъответствия по сградов фонд“. Формулировката е кратка, но правното ѝ значение е сериозно. Несъответствие по сградов фонд в месопреработвателно предприятие означава нарушение на нормативните изисквания към помещенията, в които се произвеждат храни от животински произход. Това включва изискванията на Регламент (ЕО) 852/2004, Наредба № 5 за хигиената на храните и специализираните правила за предприятия от този тип. В контролната практика на БАБХ подобни констатации обичайно засягат подови настилки, стени и тавани, които не позволяват ефективно почистване и дезинфекция, наличие на пукнатини, влага или компрометирани повърхности, неправилно зониране между чисти и замърсени потоци, проблеми с вентилация и отводняване, както и несъответствия с одобрения технологичен проект. Всички тези елементи са пряко свързани с риска от замърсяване и кръстосано заразяване, поради което по дефиниция са част от системата за безопасност на храните.

Въпреки това в същото решение БАБХ заявява, че установените несъответствия „нямат пряко отношение към безопасността на произвежданите храни“. Това твърдение е оценка, а не констатация. Оценка, която не е подкрепена с никакви публично достъпни доказателства. В решението не се съдържат констативни протоколи от проверката, не е посочена правната квалификация на нарушението, не е приложено самото предписание с номер и дата, не са представени доказателства за изпълнението му, нито протокол от последваща проверка.

На практика обществото получава обобщен извод, но не получава първичната информация, върху която този извод се основава. Това противоречи на принципите на прозрачност и максимална откритост, заложени в Закона за достъп до обществена информация, особено когато става дума за сектор с висок обществен риск като производството на месо и месни продукти. Реакцията на администрацията следва добре познат модел. При наличие на нарушение се издава предписание, което според БАБХ е изпълнено в срок, и случаят приключва без налагане на санкция. Този подход рязко контрастира с практиката спрямо малкия и средния бизнес, където аналогични констатации често водят до актове, глоби и временно спиране на дейността. За големите оператори корекцията изглежда е предпочитаният инструмент, а наказанието остава крайна и рядко използвана мярка.

Юридически погледнато, администрацията има право на преценка относно тежестта на нарушението и приложимата мярка. Но няма право да упражнява тази преценка без мотиви и без публичност. Когато се твърди, че дадено несъответствие няма отношение към безопасността на храните, това следва да бъде доказано с документи, а не заявено с едно изречение в административен акт. Без сигнала на Топ Преса и без последвалото заявление по ЗДОИ тази проверка и нейните резултати нямаше да станат публично известни. Самата БАБХ признава проверката и нарушенията едва след институционален и медиен натиск. Това поражда основателния въпрос колко подобни случаи остават извън общественото внимание, когато няма кой да настоява за информация.

Фактите към момента са ясни. Проверка е извършена. Нарушения са установени. Издадено е предписание. Санкция няма. Документите не са предоставени. При тази картина темата не е приключена. Докато контролните органи отказват да покажат първичните си актове, общественият интерес остава незадоволен, а доверието в институционалния контрол продължава да ерозира.