Умишлен палеж! Изпепелиха ферма, стотици животни изгоряха живи, собственикът с голи ръце вади от пламъците свине майки и бременни крави
34-г. К. Варсаминов: Направих ранчото с пари от 7-г. гурбета в Гърция и заеми, по 18 часа на ден работихме със съпругата, роми ме пребиха зверски, сега ми мъстят, че подадох жалба, от прокуратурата мълчат, какво чакат-да ни убият ли?
Обор с животни изгоря до основи в нощта на петък срещу събота в Сандански при умишлен палеж. Стопанството е собственост на животновъда от града, 34-г. Костадин Варсаминов, който от 4 години се занимава с този бизнес. Ранчото се намира в землището на санданското с. Поленица. Базата, в която са отглеждани животните, е 160 кв.м, а цялото ранчо е с площ 3,5 дка общинско място, което Костадин стопанисва под аренда. То е изградено изцяло от дървена конструкция и е изпепелено до основи.
Изгоряха 11 бременни крави, 2 телета, прасета, 15 патки, 100 кокошки, както и 15 тона суха люцерна и сено. Пожарът възникнал около 1 час след полунощ. Очевидци се обадили на стопанина, той веднага сигнализирал на тел. 112. Въпреки тежките условия, в които се намирали огнеборците заради недостъпното за специализирания автомобил място, те спуснали стотици метри маркучи, с които да потушат огнените езици.
На място пристигнал и екип следователи и криминалисти. Пожарът не е причинен от късо съединение, тъй като мястото на инцидента е извън регулация и няма ток.
„Част от майките прасета заедно с малките успях да спася, като с голи ръце къртих дървени прегради, за да ги освободя. Някои от тях са с обгорени гърбове, месото им се вижда. Колко съм спасил, тепърва ще установявам. 4 години съм животновъд, над 20 000 лева съм вложил в това ранчо. Сърцето ме боли. Искам да се разтвори земята и да потъна в нея. Не можете да си представите каква болка чувствам в момента – неописуема е“, сподели от мястото на огнения ад Варсаминов пред. репортер на „Струма“, като допълни, че е семеен от 3 години и със съпругата имат 9-месечно бебе.
„Почти сигурен съм, че палежът е умишлен. Общо отглеждах 11 крави, които чаках януари-февруари да се отелят, 2 телета, над 100 кокошки, 40 прасета с малки, 15 патки и около 40 пилета. Оценявам загубите си на над 40 000 лв. Взимал съм от близки пари назаем, работил съм 7 години в Гърция и със спестяванията започнах с този бизнес преди 4 г. От сутрин в 5 ч. до 23 ч. вечер съм постоянно при животните, гледам ги като малки деца. На никого лошо не съм направил, напротив, помагал съм много с пари, особено докато бях на гурбет, с услуги и какво ли не. Но истината е една – има много лош и злобен народ.
Дано органите на ОД на МВР – Благоевград да вземат по-сериозни мерки, понеже имаме проблем с роми от квартала. Пускали сме многократно жалби до прокуратура, съд и полиция. До момента обаче никой не обърна внимание на жалбите, подадени от семейството ми. След всяка жалба получавах отказ за образуване на ДП. Какво да чакаме – живи ли трябва да ни запалят, питам аз.
На Великден тази година бях зверски пребит от 4-ма роми. Жалбата ми беше отхвърлена по най-нелепия начин от прокурор Жана Захова. Мотивите й бяха, че престъплението не е било от общ характер и не е имало основание за образуване на досъдебно производство, въпреки че имах и медицинско от съдебен лекар, в което бе констатирано, че са налице телесните ми повреди. Ситуацията клонеше повече към опит за предумишлено убийство, тъй като ромите бяха тръгнали от къщите си с дървени колове. Не се знае дали целта им не бе да ме убият.
Предполагам до голяма степен, че всичко тръгва от разправиите ми с ромите, тъй като аз стопанисвам около 25 дка ливади, които са общинска и частна собственост в местността Сингировец в землището на с. Поленица. По-рано тях ги ползваха тези роми за паша на стадата им. Когато аз по законен път започнах да ги стопанисвам, злобата и завист им надделя.
Произвеждах и продавах от животните мляко, сирене, извара, яйца и малки прасенца. Това беше препитанието на семейството ми. Съпругата ми Ма- риела, която е само на 21 г., от с. Никудин, беше бременна и до последния ден на раждането си обръщаше сено и ми помагаше в стопанството. Баща ми Илия е бил гурбетчия като заварчик 15 г. в Гърция, той, милият, винаги е до мен в трудни моменти, а майка ми Анка помага денонощно в отглеждането на сина ми.
Тези животни, които оцеляха от огнената стихия, сега са под открито небе. На този, който посегна над стоката ми, пожелавам по същия начин да живее под открито небе и да изпита същите мъки. Върнаха ме там, откъдето започнах, обаче аз и семейството ми сме кадърни и трудолюбиви хора, с божията помощ пак ще се възстановим.
Мъките в момента са ми много големи и не ми е до нищо. Мисля, че е време институциите да се вземат в ръце и да обърнат сериозно внимание на случващите се ужасяващи престъпления, защото в противен случай може да се стигне до крайности – до саморазправа, побой, убийства и т.н. Призовавам всички колеги животновъди да ни подкрепят, да се съберем заедно и да дадем гласност да не се повтори и с други това, което сполетя мен и моето семейство. Моля се на Господ да стане чудо. Искам виновниците за ужасяващата вечер, която е непрекъснато пред очите ми и лиши семейството ми от прехрана, и най-вече 9-месечния ми син Денис, да бъдат разобличени и наказани по законовия ред.
Вестник „Струма“
Be the first to leave a review.