Топ Преса ви води в македонското Банско. Забравеният балнеоложки рай под Беласица. Минерална вода с температура до 72 градуса, открити басейни и цени под българските. Само на десет километра от Струмица, но далеч от туристическите карти

cof

На югоизток от Северна Македония, в подножието на Беласица и едва на десет километра от Струмица, се намира селото Банско. Малко населено място, което разполага с природно богатство, превърнало десетки други градове на Балканите в известни курорти, но тук то остава почти незабелязано.Банско е едно от най-старите селища в района. Исторически извори свързват името му с думата „баня“, използвана още в средновековния български и старославянски език. В основата стои коренът „бан“, който обозначава топли извори и места за къпане. През вековете „баня“, „банско“ и „банище“ са използвани в различни части на Балканите за селища, изградени около минерални води. Името не е случайно. То е географско и функционално. Селото съществува там, където водата извира.

Минералните извори на Банско са известни още от античността. Според местни историци районът е бил използван още по времето на римляните, които традиционно изграждат своите селища около лечебни води. Днес температурата на минералната вода достига до 72 градуса, което я нарежда сред най-горещите в региона. Водата се използва за балнеолечение, рехабилитация и целогодишно къпане.

Най-силното време на Банско обаче е зимата. Докато въздухът пада под нулата, откритите минерални басейни остават горещи. Над тях се вдига пара, която обгръща цялото пространство и създава картина, позната от скъпите алпийски курорти. Разликата е, че тук липсват тълпите, шумът и високите цени.

Селото не е застроено с масивни комплекси. Хотелите са малки, семейни, често управлявани от поколения местни хора. Част от къщите предлагат директен достъп до минералните басейни. Нощувките остават на нива, които за българските туристи звучат почти нереално. В много случаи цената пада под 30 евро, включително ползване на топла минерална вода.

В местните предания се разказва, че минералните извори на Банско са използвани още в дълбока древност, много преди селото да получи днешното си име. Според устни легенди тракийските племена, населявали склоновете на Беласица, смятали горещата вода за дар от земята и я използвали за лечение на рани след битки. По-късно римляните изграждат примитивни каменни басейни, чиито основи и до днес се откриват в околностите. Именно от този период идва и най-старото поверие, че водата в Банско „връща силата на тялото и избистря ума“, което превръща мястото в търсена спирка за войници и търговци. Друга легенда, разказвана от поколение на поколение, свързва името на селото с болярин на име Бан, който по време на средновековните войни лекувал ранените си хора именно тук. Според преданието той наредил около изворите да се изградят постоянни бани, а мястото започнало да се нарича Банско, тоест земята на баните. Историците приемат тази версия като фолклорно обяснение, но тя показва колко дълбоко минералната вода е вплетена в местната идентичност. За хората от района изворите не са просто природен ресурс, а част от паметта, около която селото оцелява вече векове.

Разстоянието от българската граница е по-малко от час път. От Петрич и Сандански се стига бързо и без натоварен трафик. Въпреки това българското присъствие е минимално. През делничните дни басейните често са почти празни. Местните признават, че основните посетители идват от Струмица и околните населени места.

Причините са комплексни.

Банско не присъства в туристическите каталози и платформи в България. Няма реклама, няма туроператорски пакети и практически липсва медийно присъствие. Инфраструктурата е запазена в автентичен вид, което за едни е чар, но за други е липса на модерен спа лукс. Допълнително остава и психологическата бариера. За много българи Северна Македония продължава да бъде близка географски, но далечна като туристическа дестинация. Така се оформя необичаен парадокс. Място с изключителен природен ресурс, достъпност и ниски цени остава извън масовия туристически поток. Докато в България минералните курорти работят на пълен капацитет, Банско край Струмица пази тишина.

Потенциалът за трансграничен балнеоложки туризъм е очевиден. Районът разполага с природни дадености, история и климат, които не изискват мащабно строителство, а ясна стратегия и видимост. Засега обаче селото продължава да разчита повече на природата, отколкото на рекламата. Банско не е просто име на картата. То е свидетелство за вековна връзка между хората и водата. Място, кръстено на своите извори, което и днес живее благодарение на тях.

Топ Преса беше там и видя как един балнеоложки рай може да остане почти незабелязан, въпреки че се намира на една граница разстояние от българския турист.