41 ГОДИНИ ОТ НАЙ-СРАМНАТА СТРАНИЦА В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ: Възродителният процес и Родопите помнят Тюркян – бебето, убито на Бъдни вечер
-
- декември 26, 2025
Докато България празнуваше Бъдни вечер, държавният терор разстрелваше деца. Една чешма в Могиляне днес плаче вместо нас, напомняйки за 18-месечната Тюркян, чиято единствена „вина“ беше нейното име.
Има рани, които времето не лекува. Има срам, който историята не може да измие. Коледните дни на 2025 г. за мнозина са време за уют, но за хиляди български мюсюлмани те са годишнина от най-мрачния кошмар – „Възродителния процес“. Преди 41 години, вместо празнични камбани, в Родопите ехтяха автомати. Днес, пред символа на тази болка – Тюркян чешма, хиляди се поклониха пред паметта на онези, които паднаха в името на своето достойнство.
МАШИНАТА ЗА УБИВАНЕ НА ИДЕНТИЧНОСТ
Всичко започва с едно от най-масовите престъпления на късния комунизъм – насилственото преименуване на близо 840 хиляди мюсюлмани. Преследването продължава пет дълги години, за да завърши с „Голямата екскурзия“ през 1989 г., когато над 320 хиляди души бяха прогонени от домовете си към Турция.
Гробът на 18-месечната Тюркян (вляво) и нейната леля Айша, убити на 26 декември 1984 г. Село Могиляне, област Кърджали
Но най-страшното се случи тук, в Кърджалийския окръг. През декември 1984 г. жителите на малкото село Каялоба научават, че паспортите им са отнети. Слуховете за насилие плъзват като пожар. На 26 декември хората тръгват на мирен протест към по-голямото село Могиляне. Вместо диалог, властите ги срещат с открит огън.
В далечината – Каялоба, родното село на бебето Тюркян. Фотографът се намира на мястото на сблъсъка със силите на МВР и армията. Широката поляна между двете села дава представа за разстоянието, което хората от Каялоба са извървели, за да протестират
КРЪВТА НА ЕДНО БЕБЕ: ТЮРКЯН
Равносметката от онези кървави Коледни дни е потресаваща: 8 убити. Трима от тях падат в Могиляне. Сред тях е и тя – 18-месечната Тюркян. Едно дете, чийто живот бе прекъснат от държавната машина. Днес нейната майка, Фатма Фейзуллах, стои над гроба и със задавен глас споделя: „Сърцето и душата не издържат вече да разказват“.
Фатма Фейзуллах, майка на Тюркян – 18-месечното бебе, убито от комунистическите власти на 26 декември 1984 г. по време на насилствената смяна на имената на българските турци
Година след падането на Тодор Живков и Берлинската стена, през 1990 г., хората в Могиляне изградиха чешма. Тя носи името на Тюркян и е вечен паметник на съпротивата.
ВЪЗПОМЕНАНИЕТО: ГЛАСЪТ НА „ДПС-НОВО НАЧАЛО“
Тази година възпоменателният митинг, организиран от община Кирково и „ДПС-Ново начало“, събра политическия елит, дипломати и хиляди граждани. Посланието бе ясно: сплотеност и смирение, но не и покорност.
- Искра Михайлова (зам.-председател на „ДПС-Ново начало“):„Ние помним духа на тези хора, които не се изплашиха от комунистическата машина. На най-светлите християнски празници те говореха за права и човечност, а срещнаха омраза и смърт.“
- Нида Ахмедов (кмет на Каолиново):Той хвърли тежко обвинение към настоящето, подчертавайки абсурда, че в европейска България, член на НАТО и Шенген, законите все още забраняват майчиния език по време на кампании.
- Неджми Али (кмет на Джебел):Обърна се към младите и защити лидерството на Делян Пеевски, определяйки го като човека, който е раздвижил пластовете в държавата.
- Ерол Мюмюн (кмет на Кърджали):„Под лидерството на Делян Пеевски ДПС се отърси от летаргията. Вече се чувстваме равноправни граждани, а проблемите ни се решават.“
ПРЕСТЪПЛЕНИЕ БЕЗ НАКАЗАНИЕ
На митинга присъстваха още почти цялото ръководство на ЦОБ на партията, Главният мюфтия, посланикът на Турция Мехмет Уянък, генералният консул Емре Манав и специалният гост от Анкара – Зафер Саръкая, който прочете слово от името на президента Реджеп Тайип Ердоган.
Въпреки присъствието на високи държавни лица и международния отзвук, една горчива истина остава да тежи над Родопите: 41 години по-късно няма нито един осъден. Нито един човек не е влязъл в затвора за убийствата и гаврата с достойнството на българските турци.
След Могиляне, вълната на преклонение продължи към Момчилград. Защото Тюркян не е просто име на чешма. Тя е символът на една България, която трябва да помни, за да не повтаря никога повече този срам.
Be the first to leave a review.
