ТОП ПРЕСА ПРЕДСТАВЯ: Руждене – железният страж на Боздаг, който още пее на български! Как българското село се превърна в Гранитис?
-
- януари 31, 2026
„Бре, Стояне, сино мили, чийе йе нова стадо, що йе рано подранило, Драмцко поле поцърняло, Сярцко поле побеляло…“
Има места, които географията нарича „чужбина“, но кръвта ни разпознава като „дом“. Такова място е Руждене. За хилядите нашенци от Гоцеделчевско, които всяка седмица пресичат границата на път за Драма и Кавала, това е просто красив завой в планината Боздаг. Но за историята, това е един незаздравял белег. Днес ви връщаме там, където песента още ехти, а камъкът помни българските стъпки.
Песента, която не може да бъде прекръстена
Преди сто години по тия баири не е имало тишина. Имало е живот, който е пращял от сила. Старите хора още помнят думите, предавани от майка на синове:
Бре, Стояне, сино мили,чийе йе нова стадо,що йе рано подранило,Драмцко поле поцърняло, Сярцко поле побеляло,мостове йе искъцалоот чобанцка голяминъ, йот ягнеца хубавинъ!
Тази песен не е просто фолклор – тя е документ. Тя разказва за времената, в които ружденските стада са били толкова големи, че полетата под Боздаг са променяли цвета си, а мостовете са скърцали под тежестта на стоката.
Когато желязото срещне вярата
Руждене (или Гюреджик) е „кацнало“ на 760 метра височина, пазено от върховете Свети Илия и Корията. Името му не идва от вятъра, а от земята – от рудата. Тук са живели корави мъже, миньори и въгляри, които са вадили сребро и желязо от недрата на планината. Още от средните векове селото е било дервентджийско – пазило е прохода.
През 1873 година ружденци издигат своя духовен монумент – църквата „Свети Архангели“. Трикорабната базилика с дървен покрив и затворен трем е пазила българската вяра с резбован владишки трон и красиви иконостаси. Въпреки че през 1891 г. Георги Стрезов отбелязва, че в нея се чете на гръцки под натиска на Патриаршията, той е категоричен:
„Броят на къщите е 70, само българе“. Тук е имало 120 български къщи и пълно българско училище с 45 ученици
Указът, който се опита да убие спомена
Историята е безмилостна. След войните и пепелищата на 1913-та, българският дух в Руждене е подложен на системно заличаване. Най-тежкият удар идва с официален указ на гръцката държава от 13 януари 1969 година. Тогава, с един подпис, вековни имена на местности са заличени от картата:
| Старо име | Ново име | Описание |
| Джавлар дере | Агриорема | Дивата река, десен приток на Калина |
| Истимен Исте | Фундукиес | Връх (1283 м) южно от селото |
| Чолачето | Лохагу Рогако | Връх (1330 м) южно от селото |
| Драгов дол | Дросерон | Ниви и долове на североизток |
Тишината на 55-те души
Статистиката е жестока епитафия. В началото на миналия век тук е имало над 1300 българи и пълно българско училище. През 1940 г. хората са още 577. Днес, според последното преброяване от 2021 г., в селото са останали едва 55 жители.
Руждене гасне като последната жарава в пещ на стар въгляр. Но за нас, които живеем „отсам“, това село не е просто спирка по пътя към Бяло море. То е част от нашата плът. То е песента за Стоян, то е подвигът на хайдутина Георги Гюруджуклията, то е плачът на онези 35 семейства, които оставиха ключовете в бравите и тръгнаха към свободна България.
Следващият път, когато слънцето залезе зад рида Свети Петър, спрете колата. Послушайте река Калина. Тя още разказва за Руждене. И ние сме тези, които трябва да я чуят.
Защото Топ Преса е тук, в Гоце Делчев, и ние знаем, че историята не спира на границата. Руждене не е просто точка по пътя за Гърция. То е част от нашата родова памет.
Be the first to leave a review.
