ТОП ПРЕСА ПРЕДСТАВЯ: ПРОКЛЯТИЕТО И СЛАВАТА НА СРЕДНОВЕКОВНАТА КРЕПОСТ „КАЛЬОТА“ – КАКВО КРИЯТ НЕИЗСЛЕДВАНИТЕ ПЕЩЕРИ НА ВЪЛКОСЕЛ?
-
- януари 24, 2026
Докато иманяри разкъсват земята, а древни пещери пазят тайни на хилядолетия, „Калето/Кальота“ шепне за изгубено величие. Ще позволим ли историята ни да потъне в забрава?
В прегръдките на Западните Родопи, там, където земята се пречупва в суровия и магичен релеф на историко-географската област Чеч, лежи село Вълкосел – място, което привидно живее със спокойния ритъм на тютюнопроизводителите, но под повърхността си крие археологическа и мистична смес от световна величина.
Днес това селище, разположено на стратегическите 700 метра надморска височина, не е просто точка на картата, а последната крепост на една забравена история. Първите стъпки на местната администрация, наричана в миналото с почти забравеното име „Пълномощничество“, са само бледа сянка на хилядолетното управление, което е кипяло по тези чукари. Тук, в долините на реките Места и Бистрица, всеки камък носи отпечатъка на империи, а въздухът е напоен с аромата на ориенталски тютюн и вековни тайни, които чакат своя час, за да бъдат разказани на висок глас.
Тъмното сърце на планината
Най-голямата енигма, която разпалва въображението и предизвиква истинско страхопочитание, са непроучените пещери в местността „Калето“, наричано още от местните „Кальота“. Докато официалната наука все още стои пред прага им, легендите в Чеча не спират да шепнат за подземни лабиринти, които свързват върховете с речните корита.
Липсата на цялостно и професионално археологическо проучване на тези пещери е тиха национална трагедия.
Те носят в себе си потенциала да разкрият артефакти, датиращи далеч преди средновековието, превръщайки Вълкосел в център на спелеологията и праисторията. Мистиката на тези подземни кухини се засилва от факта, че те са физическият фундамент, върху който лежат останките от средновековно селище, създавайки усещането за един жив, вертикален град, където хората са обитавали едновременно слънчевите склонове и хладните пазви на планината.
Тези пещери са ключът към разбирането на това как местното население е оцелявало през вековете, превръщайки ги в свой последен приют и неразгадана до днес мистерия.
Цитаделата на трите пояса: Едно архитектурно бижу от камък
Над тези тайнствени пещери, върху хълм със стръмни, почти отвесни склонове, се издига античната и средновековна крепост „Кальота“ – военно-инженерно чудо, разположено на близо пет километра от центъра на селото. Това е „орловото гнездо“ на региона, достъпно единствено през тясна северозападна седловина, допълнително укрепена с изкуствено вдълбани ровове, широки над 10 метра. Крепостта е разгърната на впечатляващите 3.4 декара, организирана в три отбранителни пояса, които следват капризите на скалистия терен. Най-външният пояс е започвал от самия ръб на отвесния ров, а вътрешността е била гъсто застроена и терасирана, кипяща от живот и военна дисциплина. В най-високата част се намира цитаделата – укрепена сграда или малък комплекс от едва 0.11 декара, чийто вход е бил изсечен директно в скалата.
Гледката оттук е била стратегическа, контролираща целия път към вътрешността на Родопите, а оцелелите на места до 2 метра височина стени, градени с бял хоросан, са паметник на една непоклатима воля за надмощие.
Иманярската проказа: Едно богатство, което изтича
Въпреки величието си, днес „Калето“ е напълно забравено. Докато стените от камък и хоросан са издържали на обсадите на Византия, те падат под подлите удари на съвременното безхаберие и иманярската алчност. Хълмът е безмилостно изровен, а културните пластове, съдържащи безценна керамика от XII-XIII век, са обърнати с хастара нагоре.
Фрагменти от антични и средновековни съдове, които биха били гордост за всеки световен музей, лежат разпилени в прахта, унищожавани от набезите, които се случват под носа на обществото. Под самото укрепление, в местността „Римски мост“, Места продължава да тече под руините на древно съоръжение, а следите от античен път и водопровод напомнят, че тук някога е имало цивилизация, която е ценяла водата и комуникациите повече, отколкото ние днес ценим собствената си история.
Възраждането на Вълкосел: Златният шанс за Гоцеделчевския край
Ако на това свещено място се обърне вниманието, което професионализмът изисква, ползите за целия регион биха били колосални и необратими. Проучването на пещерите и консервацията на крепостта биха превърнали Вълкосел в перлата на културно-историческия туризъм в България.
Това не е просто мечта за нови пътеки, а реална възможност за икономически подем, който да изведе региона от зависимостта му единствено от земеделието. Възраждането на „Калето“ би означавало нови работни места, инвестиции в инфраструктура и привличане на международен научен интерес.
Трябва да разберем, че традициите като „Прядой“, при който в първата събота на юни се отбелязва началото на доенето, и раздаването на магичното „Вариво“ от седем съставки, са духовната обвивка на една много по-стара, материална история, която лежи зарита в земята.
Вълкосел не е само точка на GPS координатите 41°29’41” С.Ш. и 23°57’37” И.Д. То е изпитание за нашето поколение. Дали ще позволим пещерите да останат непроучени, а крепостта – разграбена, или ще превърнем Чеча в гордостта на България?
Време е гласът на нашата история да стигне до институциите, защото историята, която не помним, е история, която губим завинаги.
Be the first to leave a review.
