Стресът ни разболява тихо, йогата връща човека към себе си! Инструкторът по йога Надица Димовска пред Топ Преса за напрежението, дишането и изгубения баланс в съвременния живот
-
- януари 22, 2026
Надица Димовска е сертифициран йога инструктор от Република Северна Македония. Работи основно в Скопие, където води групови и индивидуални практики, насочени към намаляване на стреса, подобряване на физическата подвижност и постигане на психо-емоционален баланс. Тя има дългогодишен интерес към връзката между движение, дишане и ментално здраве. В практиката си съчетава класическа хатха йога, дихателни техники и упражнения за осъзнатост. Работи с хора от различни възрасти, включително напълно начинаещи, както и с хора, страдащи от хронична умора, тревожност и прегаряне. Надица Димовска е активен участник в инициативи, свързани със здравословен начин на живот, и често говори публично за необходимостта от грижа за психичното здраве в съвременното общество. Ако искаш, мога да я направя и в още по-вестникарски вариант тип Труд, по-кратка, по-ударна, в 3–4 изречения. Мога и да я вкарам вътре в увода, а не отделно.
Всеки ден започва на бързи обороти. Събуждаме се уморени. Заспиваме тревожни. Между тях има работа, срокове, сметки и шум. Стресът вече не чука на вратата, той живее с нас. Малко хора осъзнават кога точно се пречупват. Други го приемат като нещо нормално. А тялото помни всичко. Болката, безсънието и паниката идват по-късно. Именно там все повече хора откриват йогата не като мода, а като спасение.
Въпрос на Топ Преса:
Живеем във време, в което напрежението е постоянно присъствие. Работата не свършва с работния ден, телефонът не спира, новините създават тревожност, а несигурността става ежедневие. Хората усещат умора още преди обяд, сънят се нарушава, а раздразнението се натрупва. В този контекст защо все повече хора търсят йогата като средство за справяне със стреса?
Отговор на Надица Димовска:
Защото тя действа директно върху нервната система и връща усещането за контрол.
Въпрос на Топ Преса:
Много хора възприемат йогата като нещо трудно, изискващо специална физическа подготовка, гъвкавост и време. Други я смятат за мода или екзотика. Каква е истината и може ли напълно обикновен човек без спортен опит да започне?
Отговор на Надица Димовска:
Да. Йогата е за всеки и се адаптира към човека, не обратното.
Въпрос на Топ Преса:
Все по-често чуваме думи като бърнаут, тревожност, паник атаки, хронична умора. Това вече не засяга само хора с тежка работа, а и млади, активни хора. Срещате ли такива случаи и какво се променя при тях с времето?
Отговор на Надица Димовска:
Идват изтощени, а с практиката започват да спят по-добре и да реагират по-спокойно.
Въпрос на Топ Преса:
Съвременният човек е нетърпелив. Търси бърз ефект и моментно решение. Йогата обаче изисква постоянство, дисциплина и време. Трудно ли е хората да се задържат и как ги мотивирате?
Отговор на Надица Димовска:
Когато усетят първото облекчение, те сами намират мотивация.
Въпрос на Топ Преса:
Дишането е основна част от практиката, но повечето хора дори не осъзнават как дишат. Защо то има толкова силно въздействие върху стреса и психиката?
Отговор на Надица Димовска:
Защото дишането е пряката връзка между ума и тялото.
Въпрос на Топ Преса:
Ако трябва да обясните йогата на човек, който никога не е стъпвал на постелка и се колебае дали изобщо да опита, как бихте го убедили с едно изречение?
Отговор на Надица Димовска:
Йогата е начин да се върнеш при себе си.
Послание към читателите на Топ Преса:
Не чакай тялото да те спре насила. Отдели време за себе си. Започни бавно. Дишай. Това е първата крачка.
Понякога човек не разбира кога точно е преминал границата. Не идва с гръм и срив. Идва тихо. С безсъние. С умора, която не минава. С мисли, които се въртят нощем. С усещането, че всичко тежи повече от вчера. Светът продължава да изисква скорост, резултати и постоянна наличност, а човекът вътре остава без въздух. В тази тишина йогата не обещава чудеса. Тя не изтрива проблемите и не променя реалността. Тя прави нещо по-важно. Дава пауза. Дава пространство. Дава възможност тялото отново да бъде чуто, а умът да се върне там, където принадлежи, в настоящия момент. Там, където напрежението отслабва и човек си спомня, че не е машина. И може би точно това е истинската ѝ сила. Не в позите. Не в упражненията. А в напомнянето, че животът не е състезание без крайна линия. Че дишането е опора, не фон. Че балансът не се купува и не се постига с натиск, а с внимание. Йогата не учи как да избягаш от света. Тя учи как да останеш в него цял. По-спокоен. По-съзнателен. И когато човек се научи да стои стабилно в себе си, дори шумът на деня вече не звучи като заплаха, а просто като фон на един по-подреден вътрешен живот.
Интервюто е вземо по електронтата поща.
Be the first to leave a review.
