Три дни тишина след 2,31 промила и марихуана! Ако шеф на национален парк минава „между капките“, не говорим за скандал, а за разпад на държавността

Вече трети ден след катастрофата в с. Боровец, община Кочериново, обществото чака най-елементарното: официална позиция и ясно действие – отстраняване, дисциплинарна процедура, поемане на отговорност. Вместо това получава тягостна институционална немота, от която лъха не просто безхаберие, а увереност, че „и този път ще се размине“. По данни, отразени първоначално от Pirinsko.com и последвани от информация в полицейски бюлетин, директорът на Национален парк „Рила“ Красимир Андонов е напуснал пътното платно и се е ударил в сградата на гробищния парк, а проверка с технически средства е отчела 2,31 промила алкохол и положителен резултат за канабис. Дори само тази фактическа рамка е достатъчна, за да се задейства автоматична реакция на държавата, ако държава изобщо има – не заради медийния шум, а заради длъжността и тежестта на институцията, която човекът представлява.

Защото тук не става дума за „частно падение“ и „лична грешка“. Когато си директор на национален парк, ти не си просто административен подпис под хартия. Ти си лице на държавата в планината, във вододайните зони, в територия, която е национално богатство, и пред хиляди посетители, които разчитат, че контролът е реален, че правилата важат, че институцията има авторитет. И точно този авторитет се срива, когато на публичната маса стои информация за алкохол, наркотици и катастрофа, а отговорът е мълчание. Мълчание, което не успокоява, а крещи. Крещи: „Чадърът е по-силен от закона“. Крещи: „Има хора, за които последствията са по желание“. Крещи: „Системата се пази сама“.

В Благоевградско от години се говори за кадрови зависимости и партийни покровителства, а името на Андонов се свързва в публичното пространство с близост до местните структури на ГЕРБ и с влиятелни фигури, които, според коментари на местно ниво, са го подкрепяли през годините. Споменават се Даниела Савеклиева и Андрей Новаков, споменава се и ролята на бившия областен управител Бисер Михайлов и екскмета д-р Атанас Камбитов в подреждането на „правилните“ хора по „правилните“ места. Паралелно с това в региона упорито се разказва и за назначения „на свои“, включително за работа по граждански договори и за присъствие на близки на политически лица в дирекцията – тема, която сама по себе си заслужава проверка и прозрачност, вместо обидено преглъщане и потупване по рамото. Когато подобен фон съвпадне с тежък инцидент и с липса на незабавна реакция, обществото няма как да не направи връзката: не е случайност, а механизъм.

Има и още един пласт, който прави историята още по-неприятна: това не е просто новина за нарушение, а симптом за самозабрава. В публичните разкази около Андонов през последната година-две периодично изплуват сюжети, които не градят доверие – говори се за вътрешнопартийни войни, за деление на „наши“ и „ваши“, за атмосфера на натиск и изтласкване на неудобните, за клипове и скандали, които хвърлят сянка върху институционалната култура. Дори част от това да е преувеличено в политическия шум, фактът, че държавата не излиза веднага да разсече възела с ясни действия, превръща всеки слух в „правдоподобен“, всеки намек – в „логичен“, всяко съмнение – в „обосновано“. Мълчанието не чисти името на никого, то го доомазва.

А най-страшното е простото: при 2,31 промила и положителен тест за канабис, според оповестените данни, въпросът не е „какъв имидж ще има партията“, а „кого можеше да убие“. Днес е стена в гробищен парк. Утре може да е човек на пътя. Дете. Семейство. Туристи. И тогава какво ще кажем – че „сме чакали процедурите“? Че „нямало основание“? Основанието в такива случаи се казва доверие в държавата. Когато началникът, призван да пази природата и реда в национален парк, се оказва във фокуса на подобен инцидент, нормалната реакция е мигновено отстраняване до изясняване на случая и публично обяснение какви мерки следват. Всичко друго е покана към безнаказаността да се настани трайно. И когато вече трети ден няма яснота за уволнението на човека, за когото публично се твърди, че е управлявал след употреба на алкохол и наркотични вещества, остава само едно изречение, което звучи като присъда над всички ни: това не е държава. Това е режим на удобното прикриване.