Пиринският капан: Над 2 милиарда междуфирмени дългове и сива икономика, която убива бизнеса

Пиринският край отдавна се слави като живописен регион с буден предприемачески дух – от търговци и хотелиери до транспортни фирми и строителни играчи. Но зад фасадата на лъскави офиси, луксозни коли на лизинг и кипящи фейсбук страници за „нови услуги“ стои една болезнена реалност: повечето фирми дължат една на друга пари, които няма изгледи скоро да се върнат. Официалните изчисления сочат, че междуфирмената задлъжнялост в област Благоевград – гръбнакът на Пиринския икономически район – надхвърля 1.5 милиарда лева или около 40% от годишния оборот на местния бизнес. Но това е само на хартия.

Истинският удар идва, когато прибавим хипотезата за сивата икономика – неиздадени фактури, плащания в брой, прикрити доставки, договори на „приятелска дума“, труд без осигуровки, бутафорни договори и фиктивни длъжности. Според експерти от сектора и данъчни източници, реалната междуфирмена задлъжнялост, включително тази, която „няма да видиш в счетоводството“, надхвърля 2 милиарда лева. Това са пари, които не се движат, не влизат в банки, не се облагат с ДДС и най-важното – не се възвръщат. За сравнение – това е повече от целия годишен бюджет на Благоевградска област за всички публични нужди, взети заедно.

Секторите с най-висока сива задлъжнялост са търговията на едро и дребно, строителството, дърводобивът и хотелиерството. В тези отрасли се работи „на доверие“, което често се оказва фатално. Една бавена фактура от 20 000 лв. може да срине доставчик, който от своя страна дължи на петима други. Рискът от верижни фалити е реален, особено сред малките и микро предприятия. На фона на икономическа несигурност, европейски средства, които така и не достигат до реалния бизнес, и политическа нестабилност, тези 2 милиарда се превръщат в икономически дамоклев меч над региона.

Фирмите, които се опитват да играят по правилата, са в най-неизгодна позиция. Те трябва да се конкурират с „познатия, който не издава касов бон“, да работят с 20% по-скъпа цена заради ДДС, да се борят за банков кредит, докато техните конкуренти получават „аванс в кеш“ от приятели в строителството. Това създава не пазар, а джунгла – с неписани правила, тънки сметки и много дебели връзки.

В крайна сметка излиза, че в Пиринския край не плащаш, защото не можеш – а защото така правят всички. Задлъжнялостта се е превърнала в система за оцеляване. Когато половината икономика е сива, а другата половина чака плащания, реалният растеж е илюзия. Въпросът не е кога, а кой ще се срине първи. И дали ще повлече след себе си още десет. Защото в Пиринската икономика вече не важи „кой на кого дължи“, а „кой на кого ще прости“. Или ще го погребе.