18 милиона без проект: как държавата „заключва“ бюджет за театъра в Благоевград, преди да знае какво ще строи
Редакцията на Топ Преса публикува това разследване не като политически коментар и не като интерпретация, а като акт на обществен контрол, основан изцяло на официални документи, предоставени от МРРБ по реда на Закона за достъп до обществена информация. Фактите, датите, сумите и признанията, цитирани в текста, произтичат от самите административни актове и проектна документация и очертават модел, при който значителен публичен ресурс се защитава и „заключва“ при липса на одобрен инвестиционен проект за ключовите строително-монтажни работи. В този смисъл публикацията има за цел да постави легитимни въпроси за начина на управление и контрол на европейските средства, за разпределението на институционалната отговорност и за риска общественият интерес да бъде подменен от процедурна формалност, като редакцията заявява, че ще продължи да следи случая и да сезира компетентните органи до изясняване на всички обстоятелства.
Документ, който по правило остава далеч от общественото внимание, поставя под въпрос начина, по който се одобряват и защитават проекти за десетки милиони левове с европейско финансиране. На 5 януари 2026 г. в Министерството на регионалното развитие и благоустройството е заведено заявление за достъп до обществена информация с вх. № 94-00-1/05.01.2026 г., подадено от редактор на Топ Преса. Само седмица по-късно, на 12 януари 2026 г., директорът на дирекция „Правна“ в МРРБ Десислава Ганева издава решение за предоставяне на достъп по реда на чл. 28, ал. 2 във връзка с чл. 35, ал. 3 от ЗДОИ, на основание Заповед № РД-02-14-102/20.01.2025 г. Това решение отваря папка, която показва как се стига до проект за 17 999 999,93 лв., как тази сума се фиксира предварително и как след това техническата реалност се наглася така, че да пасне на вече защитения бюджет.
МРРБ предоставя финансовия анализ, финансовата обосновка и одобреното проектно предложение за „Модернизиране на Драматичен театър „Никола Вапцаров“ за устойчиво и интелигентно развитие на културата, културния туризъм и креативните творчески индустрии в Благоевград“. Това са документите, с които се защитават разходи, графици, логика на инвестицията и бъдещи обществени поръчки. Именно в тях се съдържа изречението, което превръща случая от рутинна административна процедура в политически и финансово рисков казус: „За изпълнение на СМР на обекта няма одобрен инвестиционен проект.“ Това не е интерпретация, а признание, записано в официален документ, използван за оценка и одобрение на проект за почти 18 милиона лева.
Същият текст уточнява, че за сградата е извършено техническо обследване и е издаден технически паспорт на 25.03.2025 г., както и че въз основа на тези обследвания тепърва ще бъде изготвен инвестиционен проект във фаза технически или работен проект. С други думи, проектът, който трябва да каже какво точно ще се строи, в какви количества, с какви параметри и детайли, още не съществува към момента, в който се защитават и одобряват милиони публични средства.
Тук се отваря първият и най-сериозен риск. При липса на одобрен инвестиционен проект няма как да съществува проверима количествено-стойностна сметка с единични цени и количества. Именно затова във финансовата обосновка се виждат големи суми на макро ниво, облечени в професионална терминология, но лишени от техническата прозрачност, която би позволила реален обществен контрол. Общият бюджет е 17 999 999,93 лв., а в него са включени пера за проектиране и авторски надзор по реда на ЗУТ в размер на 408 282,00 лв., за оценка на съответствието и строителен надзор – 175 000,00 лв., както и непреки разходи за организация, управление и мерки за видимост в размер на 808 472,36 лв., изчислени като 7 процента по единна ставка. Когато проектът, който определя точния обхват на строително-монтажните работи, още не е одобрен, тези числа започват да изглеждат не като резултат от техническа необходимост, а като предварително разпределение на бъдещи поръчки.
Втората сериозна пукнатина идва от самото министерство. По т. 3 от заявлението МРРБ посочва, че финансовата обосновка съдържа остойностяване на дейностите, включително на база анализи и оферти, но изрично подчертава, че всеки кандидат и партньор носи отговорност за качеството, пълнотата и законосъобразността при изготвяне и одобряване на инвестиционния проект като възложител по смисъла на ЗУТ. На практика това означава, че институцията, която администрира програмата и допуска проекта до финансиране, не поема видима отговорност да гарантира пазарността на цените и реалистичността на разходите. Отговорността се прехвърля изцяло върху бенефициента, а ресурсът се отпуска преди техническата истина да бъде заключена в одобрен проект.
Третият риск е във времевата рамка и финансовите допускания. Финансовият анализ предвижда 24 месеца за изграждане и въвеждане в експлоатация, а общият инвестиционен период с оборудването и обзавеждането обхваща три години – от 1 октомври 2025 г. до 30 септември 2028 г., като първа година на експлоатация е приета 2029 г. Самият финансов модел признава, че проектът не генерира положителни нетни парични потоци, поради което остатъчната стойност не е включена при изчисленията на финансовия дефицит. Проектът се защитава като обществено необходим, но не и като финансово устойчив, което прави контрола върху разходите критичен. Когато инвестицията не носи приходи, единственият начин да не се превърне в загуба е да не бъде надплатена.
Четвъртият риск е институционален и е ясно описан в документите. Сградата на театъра е публична държавна собственост по Акт № 3050/23.06.2015 г., с предоставени права за управление, но е разположена в поземлен имот, който е общинска публична собственост. Това разпределение на собственост и отговорности между различни публични субекти създава среда, в която при проблем контролът и вината лесно се размиват. Документите не твърдят, че това ще се случи, но ясно показват, че условията за подобен сценарий са налице.
Петият проблем е свързан с обществените поръчки. В проектното предложение е разписано, че ще се проведат процедури по ЗОП за избор на изпълнители за СМР, проектиране и авторски надзор, оценка на съответствието и строителен надзор, както и цялата административна организация по въвеждане на информация в ЦАИС и работа на комисии. МРРБ признава, че към момента в ИСУН няма информация за сключени договори за основните дейности, но има договори за предварителни услуги. Посочен е конкретен пример – Договор № 33/24.03.2025 г. за обследване за защитени видове, възложен по реда на чл. 20, ал. 4, т. 3 от ЗОП, както и планирана поръчка за дигитализация с дата 02.02.2026 г. Машината вече е в движение, докато основният строителен проект, който трябва да фиксира обхвата и да ограничи възможността бюджетът да се „пренаписва“, все още липсва.
Ролята на Топ Преса в този случай не е на коментатор, а на активен участник в публичния контрол. Заявлението по ЗДОИ и решението на МРРБ показват, че когато журналистът си свърши работата, институцията е принудена да отвори папката. В нея има конкретни дати, конкретни актове, конкретни суми и едно ключово признание – че няма одобрен инвестиционен проект за СМР. Това не е мнение, а документално установен факт. Топ Преса няма да спре с една публикация. Подготвя се сигнал до АДФИ с искане за проверка на предпоставките за неефективно разходване на публични средства и за оценка на риска от завишено остойностяване при липса на одобрен инвестиционен проект към момента на кандидатстване. Паралелно с това се подготвя сигнал до ОЛАФ за проект по Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027, при който европейски средства се планират и защитават на база документи, които сами признават, че ключовият инвестиционен проект за СМР ще бъде изготвен по-късно. ОЛАФ не се интересува от политически интерпретации, а от документи, процеси и рискови модели. В този случай те вече са налице.
Be the first to leave a review.










