МЪЛНИЯ В ТОП ПРЕСА! Заплата от 3700 лв. за председателя на Общинския съвет разпалва напрежение в Бобошево
-
- януари 15, 2026
Лариса Каменова,
В община Бобошево, една от най-малките в страната с население около 2000 души, напрежението около местното управление нараства заради възнаграждението на председателя на Общинския съвет Лариса Каменова, което възлиза на 3700 лева месечно. Размерът на заплатата предизвиква остри реакции сред общински съветници и граждани, които я определят като несъразмерна на финансовото състояние на общината и на реалните ѝ проблеми. „Парите в общината ни не стигат за много неща. Дори имаме села, които са на воден режим по цяло лято“, казва пред Топ Преса общинският съветник Асен Вънгев, който настоява възнаграждението на Лариса Каменова да бъде преразгледано и намалено. Според Вънгев казусът не е само финансов, а принципен. „Нашата община е малка, около 2000 човека, и никога досега не е имало такава заплата“, подчертава той. По думите му недоволството вече се усеща както сред гражданите, така и в самата общинска администрация. „Има много недоволство, както от страна на гражданите, така и от администрацията“, казва Вънгев, като посочва, че Лариса Каменова не спазва редовно работното си време и не демонстрира активност, която да оправдава размера на възнаграждението.
„Тя внася по една или две докладни на месец, които са основно за отпускане на еднократна помощ за новородени деца или нещо подобно, което вече го има написано и само се прекопира и входира“, заявява Вънгев. По думите му към председателя на Общинския съвет Лариса Каменова е назначен и юрист с месечно възнаграждение около 1800 лева. „Назначен ѝ е юрист, който взима около 1800 лева, за да ѝ помага с писането на докладни, но ние не виждаме ефект от това вече повече от две години“, допълва общинският съветник.
Опитите за намаляване на заплатата на Лариса Каменова до момента не дават резултат. „Неколкократно сме се пробвали да намалим заплатата ѝ, но никога не сме го постигали“, казва Вънгев. Въпреки че законът позволява възнаграждението на председателя на Общинския съвет да бъде преразглеждано по всяко време с решение на Общинския съвет, подобно предложение досега не е получавало необходимата подкрепа.
Асен Вънгев
Предложението за намаляване на заплатата е обвързано и с конкретна социална цел. „Ако успеем да намалим парите на общинския председател на половина, ще използваме остатъка за вдигане на заплатите на хората в сферата на почистване в нашата община, които взимат прекалено малко за труда, който полагат“, казва Вънгев. Тези служители, както и самият Общински съвет, се издържат изцяло от местни данъци и такси, което допълнително изостря въпроса за справедливото разпределение на общинските средства.
Разминаването между управленските приоритети на Лариса Каменова и реалните нужди на хората проличава ясно и при инвестиционните предложения. „Тя предложи да се строи футболно игрище за 70 хиляди лева в село Слатино, но хората там не са доволни, защото не се нуждаят от това, а от сондаж, за да имат вода през летните месеци“, казва Вънгев. По думите му през ноември е направено конкретно предложение за отпускане на 55 хиляди лева за сондаж, което не е било подкрепено. „Беше предложено на сесията през ноември да се отпуснат 55 хиляди лева за сондаж, но Лариса Каменова не го гласува“, заявява той.
Въпросът надхвърля рамките на законността и се превръща в морален и обществен проблем. Дори и да съществува юридическа възможност за подобно възнаграждение, това не означава, че то е оправдано. Хората, заемащи публични длъжности, носят отговорност не само да спазват закона, но и да защитават обществения интерес. В община с воден режим, ниски доходи и ограничен бюджет използването на общинските средства по начин, който изглежда като лична привилегия, подкопава доверието в местната власт и поражда усещането, че общината се управлява като лична касичка, а не като общност.
Възможно ли е подобно възнаграждение да съществува в Европа? Формално – да, но по същество това, което се случва в Бобошево, би било възприето като безумие в която и да е държава с утвърдени стандарти за публична отговорност. В европейските общини, особено малките, високото възнаграждение не е привилегия, а тежко задължение, обвързано с постоянна ангажираност, доказуеми резултати и решаване на реалните проблеми на хората. В община с воден режим, недостиг на средства и ниско платен труд за основни услуги подобна заплата не би била защитима нито политически, нито морално. Там общественият натиск би бил незабавен, а самият титуляр на длъжността би бил принуден или да се откаже от възнаграждението, или да напусне поста.
Дори и да съществува юридическа възможност за определяне на подобна заплата, това не я прави приемлива. Законът очертава границите на допустимото, но моралът и обществената отговорност определят кое е правилно. Хората, заемащи публични длъжности, са длъжни да разбират, че не управляват личен бюджет, а средства на общност, която често живее с лишения. Използването на общината като лична касичка – независимо дали е формално законосъобразно – е в пряко противоречие с принципите на доброто управление и с доверието, което гражданите са дали. Именно това разминаване между законност и морал прави случая не просто спорен, а обществено неприемлив.
Буклано преди дни в сръбския град Чачак, буквално от последните дни, е показателен как реагира едно общество, когато публичните средства се харчат в разрез с реалните нужди на хората. Там граждани излизат на протест, защото по време на бедствено положение, обилни снеговалежи и ниски температури общината е платила около 40 хиляди евро за участие на певицата Ана Бекута в новогодишно празненство. Фактът, че договорът е сключен именно в момент, когато населени места са откъснати и хората се справят с последиците от кризата, е достатъчен, за да предизвика обществено възмущение и реакция на площада. Това е ясен пример как в условията на активно гражданско общество подобни решения не остават без последствия, независимо дали формално са законни или не.
На този фон случаят с председателя на Общинския съвет в Бобошево Лариса Каменова изглежда още по-тревожен. В малка община с воден режим, ограничен бюджет и недостиг на средства за елементарни услуги, възнаграждение от 3700 лева месечно и допълнителни разходи за администрация биха предизвикали сериозен обществен скандал във всяка държава с работещи граждански механизми. Ако тук съществуваше същата чувствителност към публичния ресурс, каквато виждаме в Чачак, подобна ситуация неминуемо би довела до протести, силен обществен натиск и искане за политическа отговорност. Проблемът не е само в цифрите, а в посланието – когато има липса на вода и средства за основни нужди, всяко разточителство или несъразмерно лично възнаграждение се възприема като злоупотреба с доверието на хората.
Be the first to leave a review.
