ТОП ПРЕСА ПРЕДСТАВЯ: Пътят към ИЗЧЕЗНАЛИТЕ СЕЛА! Трагедията на Манастир – селото в Драмско, което държавата заличи, но Родопчани не забравиха
-
- януари 14, 2026
Как една административна грешка и един изчезнал кмет сложиха край на вековна история в Чеча? Това е историята за едно заличено село край Като Неврокопи, чиято съдба и до днес вълнува родовете в Кочан и Црънча
Автор: Екипа на Топ Преса
В историята на нашия край има рани, които още не са зараснали. Историята на Родопите често е писана с мастило от сълзи и кръв, но малко места крият толкова призрачна тишина. Едно от тях е село Манастир (известно и като Манастирджик) и неговата съдба. Днес това място е само бледа точка на картата в гръцкия дем Като Неврокопи, разположено едва на два километра от българската граница. За нашите читатели в Гоцеделчевско обаче, Манастир не е просто географско понятие, а символ на разкъсаните корени на Чеча.
Днес там няма хора, няма къщи – само камъни и спомени за едно паническо бягство
Още от дълбока древност това селище е било център на живот, като през 1519 година в него са регистрирани десетки християнски семейства. С вековете обликът му се променя, за да се превърне в едно от най-колоритните помашки села в региона.
Манастир е притежавал нещо, което никое друго село не е имало – джамия без минаре. Вместо изкуствена кула, мюезинът използвал самата природа, като се изкачвал на петметрова скала в центъра на селото, за да призове вярващите за молитва. Този глас, ехтящ над долината на река Милу Рема, е бил символ на спокойствието, преди бурята на историята да помете всичко.
Всичко се срива в една фатална нощ през 1923 година.
Началото на края е белязано от мистериозното изчезване на кмета Шахман Алендаров. Повикан „по държавна работа“ в Драма, той така и не се завръща, оставяйки селото без глава в най-критичния момент. Когато из района плъзва зловещият слух, че гръцката армия настъпва със заповед да не оставя нищо живо след себе си, настъпва неописуема паника.
Манастирци, подгонени от ужаса, напускат домовете си посред нощ, оставяйки покъщнина и спомени.
Това бягство чертае нови съдби.
Голяма част от бежанците пресичат границата и търсят закрила в близките села Кочан, Црънча и Барутин. И до днес в Кочан живеят потомци на преселилите се манастирци, като известния род Маджирски, които са живата памет за онова погубено място.
Други продължават пътя си към Турция, установявайки се в градчето Малък Самоков, но сърцата им завинаги остават в сенките на връх Тумба.
За да завършат заличаването на историята, през 1927 година гръцките власти преименуват пустото село на Еклисаки, което в превод означава „параклис“.
Иронията е горчива – в селото така и не се заселва никой.
Планът за настаняване на гръцки бежанци се проваля и Манастир остава празен гроб на една изгубена общност. Статистиката е неумолима: от над 300 жители в началото на века, днес населението е нула.
Тази статия е поклон пред паметта на онези, които бяха принудени да напуснат родните си огнища.
Докато в Кочан и Црънча още се разказват историите на дядовците от Манастир, селото няма да бъде напълно заличено. Защото историята на Чеча не е в имената на хартия, а в кръвта на хората, които продължават да гледат към границата с тъга и надежда.
Be the first to leave a review.
