„Което е морално грешно, не може да бъде политически правилно“
-
- януари 6, 2026
Велислава Дърева е български журналист, публицист и политически анализатор. Завършила е философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Дългогодишен коментатор на обществено-политическите процеси в България, известна със своя остър критичен стил, историческа памет и последователна защита на социалната справедливост, националния суверенитет и моралните устои на обществото.
Разговорът с Велислава Дърева започва от морала – не като абстрактна философска категория, а като същинския нерв на обществото, неговия слънчев сплит. Темата за морала на прехода, казва тя, е повече от необичайна, защото моралът по природа стои над времето, над държавата и над политическата конюнктура. Той няма нищо общо със „света, в който живеем“, и именно затова е бил системно изтласкан, подменен и унищожаван.
Дърева припомня думите на Уилям Гладстон – „Което е морално грешно, не може да бъде политически правилно“, изречени по повод циничната подкрепа на Британската корона за турските зверства след Априлското въстание. В този праведен гняв, според нея, Гладстон е улучил точно в слънчевия сплит на политиката. И днес, повече от век по-късно, тази формула звучи като присъда над българския преход – време, в което неморалното бе обявено за прагматично, а лъжата – за държавна необходимост. Не случайно, отбелязва тя, точно този разговор все по-често намира място и в независими медийни платформи като ТОП ПРЕСА, които отказват да се примирят с официалния наратив.
Най-голямото поражение на последните 36 години, подчертава Дърева, не е икономическо или геополитическо. То е морално. Морална разруха, морален упадък, морална деградация. Този процес не идва с взрив и не прилича на катастрофа в класическия смисъл. Той е бавен, тих, почти незабележим вътрешен апокалипсис, в който един „цивилизован“, учтив и напарфюмиран звяр изяжда човека отвътре. Остава празна черупка – общество без имунна система.
В този процес изчезват базисни категории: чест, почтеност, достойнство, памет, знание. А там, където все още съществуват, те се превръщат в обект на присмех, публично разтерзаване и морално обругаване. Не бой се от онзи, който може да убие тялото, казва Дърева, а от този, който може да погуби душата – перифраза, която ясно показва, че става дума не за политическа, а за духовна катастрофа.
За да бъде България допусната „в сутерена, в слугинската стая на клуба на богатите“, е било необходимо не просто икономическо подчинение, а дълбоко преформатиране на самия човек. Личността, разумът и идентичността е трябвало да бъдат приведени във вид, удобен за управление и злоупотреба. Това, по думите ѝ, е ключът към разбирането на прехода като стратегия, а не като хаос.
Първата стъпка е обедняването – икономическо и социално. България е превърната от енергиен фактор в енергиен просяк не поради съдба или грешка, а чрез конкретни политически решения. Следва оглупяването – разрушаването на образованието, подмяната на знанието с дипломи и титли, които често прикриват дълбоко невежество. Дефилето на агресивното, самодоволно незнание, казва Дърева, е навсякъде – в парламента, в телевизора, във фейсбук и тикток. И неслучайно именно тази тема често присъства в анализите, публикувани в ТОП ПРЕСА, далеч от лъскавия език на официалната пропаганда.
Третият удар е срещу паметта. Искането да се отречем от светците, първоучителите, революционерите, антифашистката съпротива и историческите факти не е плод на незнание, а на целенасочена политика. Историята е заменена с идеологически конструкции, а фактите – с високомерно презрение. Цели поколения са обзаведени с фалшива памет и фалшива идентичност. В този процес, отбелязва Дърева, „слуги, назначени за пророци“ сриват моралните устои, фалшифицират историята и лоботомизират обществото. Най-тежката присъда обаче не е срещу тях, а срещу почти пълната липса на съпротива. Битките за кирилицата, срещу разкола в БПЦ, срещу агресивната „дерусификация“, представяна като цивилизационен напредък, са били водени от шепа хора. „Колко бяхме?“ – този въпрос звучи не като упрек, а като диагноза.
Разговорът естествено стига до понятието „постистина“, но Дърева го отхвърля като лицемерен термин. Това е просто лъжа – при всички обстоятелства. Оттук тя прави следващата крачка: живеем не само в ерата на постистината, а в ерата на постчовека. Постчовекът е безпаметен, безисторичен, безпросветен, бездуховен и безнравствен. Той няма нация, няма корени, няма самоличност. Най-лесният за управление човек. Можеш да го направиш всякакъв. Именно затова, подчертава тя, тази тема все по-често пробива в алтернативни и критични медии като ТОП ПРЕСА, защото там все още има пространство за назоваване на истината.
Оттук разговорът логично стига до левицата и до БСП. Дърева поставя въпроси, от които няма как да се избяга: защо партията не се противопоставя на отмяната на присъдите на Народния съд; защо мълчи за закона, обявил „комунистическия режим“ за престъпен; защо нейни депутати подкрепят закони, които ограничават президентските правомощия и подкопават конституционния ред; защо само един депутат подкрепя референдум за еврото – и бива наказан за това.
Най-тежкият въпрос остава защо БСП участва в това управление и каква ще бъде цената. Защото сметката, казва Дърева, няма да бъде платена от ръководствата, а от всички.
В края на разговора тя се връща към предупреждението на социалните психолози: нужни са три поколения, за да бъде подменена една нация. Две вече са поразени. Това не е просто криза, а морален, интелектуален и духовен геноцид.
И отново – думите на Гладстон, които звучат като последен морален ориентир:
Което е морално грешно, не може да бъде политически правилно.
Be the first to leave a review.
