Богоявление от двете страни на границата. Един празник, две философии.
-
- януари 5, 2026
На 6 януари България и Гърция честват едно и също християнско събитие. Кръщението на Исус Христос. Ритуалът изглежда сходен. Хвърляне на кръста във вода. Мъже влизат след него. Публиката гледа. Камерите снимат. Но смисълът е различен. И това си личи още в първата минута.
В България Богоявление е шумно. Студено. Телесно.
В Гърция е подредено. Тържествено. Църковно.
Българският ритуал започва рано. След литургията свещеникът отива до реката. Кръстът се хвърля. Мъжете скачат. Без много команда. Без сценарий. В Калофер влизат хванати на хоро. Пеят. Стъпват във водата като на мегдан. Това не е спектакъл. Това е заявка. Тук сме. Няма страх. Няма отстъпление.
В България кръстът се вади със сила. Понякога със сблъсък. Понякога с наранявания. Публиката вика. Името на победителя се повтаря. Той е герой за деня. Снимките обикалят социалните мрежи. Посланието е ясно. Вярата минава през тялото. През болката. През студа.
В Гърция картината е друга. В Кавала, Драма и крайбрежните градове има шествие. Начело е митрополитът. След него духовенството. После официалните лица. Всичко е подредено. Часовете са точни. Движението е контролирано.
Кръстът се хвърля в морето. Младите мъже се гмуркат. Без бутане. Без надвикване. Победителят излиза. Коленичи. Целува кръста. Получава благословия. Няма екстаз. Има тишина. Аплодисментите са кратки. Събитието приключва спокойно.
Разликата не е във водата. Нито в кръста.
Разликата е в отношението.
В България Богоявление е народен празник. Религията и фолклорът са едно. Църквата присъства. Но общността води.
В Гърция Богоявление е църковен и държавен ритуал. Общността следва. Църквата води.
Едните търсят здраве и сила.
Другите търсят благословия и ред.
И двете страни пазят традицията. По свой начин.
От двете страни на границата водата е студена.
Но смисълът е топъл. Защото празникът оцелява. А това не е малко.
Be the first to leave a review.
