Съдът срещу ЦИРКА: как ВАС разгради мита „Карталов“ в Доспат
-
- януари 2, 2026
С окончателно решение Върховен административен съд потвърди, че Община Доспат е действала изцяло в рамките на закона при премахването на незаконната постройка на Цанко Карталов. Делото приключи без условности, без вратички и без право на ново тълкуване.
Решението е юридически финал на дълъг и шумен конфликт, в който правните аргументи системно бяха подменяни с емоционални внушения. Съдът прие, че строежът е реализиран без изискуемите разрешителни и в нарушение на Закона за устройство на територията. Административните действия на общината са оценени като мотивирани, пропорционални и законосъобразни.
Тук свършва правото. И започва анализът.
През последните години Карталов изгради публичен наратив, в който се представя като жертва на репресия. Този наратив бе разпространяван чрез социални мрежи, протести и целенасочени медийни участия. Част от местната публика го възприе. Държавата обаче не работи с усещания. Работи с документи, процедури и доказателства.
ВАС разглоби този разказ детайл по детайл. Няма доказателства за избирателно прилагане на закона. Няма данни за политическа поръчка. Няма нарушение на административния процес. Има незаконен строеж и последица, предвидена в закона.Това решение е важно не само за Доспат. То е сигнал към всички местни казуси, в които личният интерес се маскира като гражданска кауза. Когато институциите действат по закон, съдът ги защитава. Когато някой нарушава правилата, съдът не се интересува колко шум вдига.
В този контекст ролята на медиите е ключова. Топ Преса отразява случая последователно и с акцент върху документите, а не върху лозунгите. Това е разликата между информиране и участие в кампания. Между журналистика и мегафон. Решението на ВАС поставя и друг въпрос. Защо години наред се внушаваше, че общината действа незаконно, при положение че всички нейни актове издържат съдебния контрол. Отговорът не е юридически. Той е политически и медиен. Казусът „Карталов“ приключи в съда. Но остава като пример как лесно се създава обществено напрежение и колко трудно се възстановява доверието след това. Законът не се отменя с протести. Не се пренаписва с постове. И не се побеждава с викане. Топ Преса ще продължи да следи подобни случаи, защото местната власт, когато прилага закона, има нужда не от аплодисменти, а от честно отразяване. А обществото има нужда от ясно разграничение между факт и шум.
Случаят „Карталов“ в Доспат е показателен и заслужава професионален прочит. Не заради конкретния строеж, а заради модела на поведение, който се превърна в устойчива практика в българския публичен живот. Когато човек бъде изправен пред последствията от собствените си нарушения, често се задейства познат механизъм. Вместо отговорност, се търси наратив. Вместо право, се предлага емоция. Вместо доказателства, се говори за репресия. Точно това наблюдаваме и в случая с Цанко Карталов.
Съдът говори ясно. Нарушението е налице. Процедурата е спазена. Решението е окончателно. В този момент всеки опит да се представи прилагането на закона като политически натиск е не просто несъстоятелен, а вреден. Вреден за доверието в институциите и за самото понятие за граждански протест. Този модел не е изолиран. В България през последните години се наложи тревожна тенденция. Лица с проблеми около незаконно строителство, данъчни измами, имотни схеми или други нередности, започват да се обявяват за жертви точно в момента, в който държавата си свърши работата. Законът се представя като враг. Отговорността като репресия. Контролът като диктат.
Още по-проблематично е, когато политически формации легитимират подобно поведение. Подкрепата за такива фигури не носи морален капитал. Носи репутационен риск. В случая с Карталов зад него публично застанаха представители и активисти, близки до Продължаваме промяната – Демократична България и Има такъв народ. Това бе направено с наивната сметка, че всеки шумен конфликт с властта автоматично генерира електорална полза. Резултатът е обратен. Когато съдът окончателно потвърди законността на действията на общината, политическата подкрепа остана без аргументи. Остана само усещането, че партии са се доверили на разказ, без да проверят фактите. Това не е борба за справедливост. Това е лоша преценка.Казусът в Доспат трябва да се чете като предупреждение. Политическата репресия е тежко обвинение и не бива да се използва като щит срещу законни санкции. Когато всичко се нарича репресия, нищо вече не е. А истинските жертви на реален произвол остават без глас.
Отговорността не е политическа. Тя е лична. И когато съдът я потвърди, всяка друга интерпретация е опит за бягство, не за истина.
Be the first to leave a review.
