КОГАТО ЕДИНСТВЕНАТА РЕЛИГИЯ Е ЛЮБОВТА: ТОП ПРЕСА представя една българка, която покори света и Истанбул с шедьоври от захар и вяра!
-
- декември 29, 2025
Тя е скулптор по образование, реставратор по призвание и вълшебница по душа.
От старите възрожденски улици на Трявна и Габрово, през престижните зали на Бирмингам, до сърцето на мегаполиса Истанбул – Мария Владимирова Озтюрк доказва, че за истинския талант и за голямата любов граници не съществуват. Днес Топ Преса ви разказва историята на една жена, която гради мостове между държави и религии… от захар!
В азиатската част на мегаполиса Истанбул, в квартал Юскюдар, една българка пази жива душата на България чрез шедьоври от захар. Шеф Мария Озтюрк е един от най-известните захарни декоратори в Турция, в България и по света. Лицензиран съдия на Световната асоциация на шеф-готвачите. Носител на множество награди. Лектор, предал опита си на стотици курсисти по целия свят.
От Габрово до Босфора: Любовта като съдба
„Никога не съм и предполагала, че любовта ми към изкуството ще ме доведе до това да правя изкуство от захар. Но, се радвам, че така се стекоха обстоятелствата. И след като се запознах със съпруга си, вече 20 години съм в Истанбул“, разказва Мария.
Тя е родена и израснала в Габрово. Завършва дърворезба в Художествената гимназия в Трявна, а по-късно и специалностите „Скулптура“ и „Изобразително изкуство“ във Великотърновския университет. За кратко работи в България, но любовта я отвежда другаде. Запознава се с Ибрахим Озтюрк по интернет.
„С него случайно се запознахме, допаднаха ни общите теми, чатихме си, писахме си съобщения, след няколко месеца си разменихме и сканирани снимки. Решихме да се срещнем на живо в Кушадасъ, аз бях на екскурзия, той дойде, запознахме се и след това той започна да идва всяка събота и неделя в България. И в един момент каза: „Май е време да дойдеш ти за постоянно в Истанбул! И така повече от 20 години“, споделя Мария.
Семейство, в което различията са богатство
През 2001 г. Ибрахим и Мария вдигат сватба на Босфора. После празнуват и в България, защото родините им са две. Мария приема неговата фамилия – Озтюрк, което означава „истински турчин“. Но и за двамата различията в културата и религията никога не са били тема на разговор.
„Никога не е било проблем. Нито тогава, нито сега. От време на време, наши познати са ми задавали този въпрос: „Стана ли мюсюлманка, той стана ли християнин?“. Не, ние решихме да уважаваме религиите си. Така и възпитаваме сина си, решили сме той, когато порасне, сам да реши коя от религиите ще избере“, отбелязва Мария.
Ибрахим допълва с гордост: „Много приятели ми задаваха въпроса – как двама различни хора, от две различни държави, с два различни езика, с две различни култури и с различни религии, могат да бъдат заедно?! А, за мен това е богатство! Много семейства имат само една религия, един език, една държава. А ние имаме по две! Това е богатство! Така че това никога не е било проблем за мен.“
Пътят към световния връх: Когато захарта оживява
Животът на Мария започва отначало в Истанбул. Научава турски език и намира начин да работи нещо, което обича! Става част от екипа на Ателието за реставрация към един от най-престижните частни университети в Турция – „Сакъп Сабанджи“. Реставрира картини на световноизвестни художници в продължение на няколко години.
През 2007 г. тя ражда сина си Атилла. Тогава дори не подозирала, че неговият втори рожден ден ще промени посоката ѝ. За празника му поръчала триизмерна торта на анимационни герои и любопитството в нея взело превес.
„След като мина рождения ден, си казах: „Ама, аз съм учила скулптура, хайде ще разуча с какви материали е правена“. Проучих за захарното тесто, четох много в интернет“, спомня си Мария. Започва проби, купува си фондан и харесва моделирането. „По-късно започнах да правя торти, кремове, но ме влечеше не самата направа на тортата, не експериментите с различни блатове и кремове, а интересна ми беше външната декорация“, добави тя.
Постепенно хобито се превръща в професия, а през 2016 г. идва и световното признание. Шеф Мария Озтюрк грабва златото и среброто на най-голямото Международно тортено изложение в Бирмингам в състезание с над 1400 творби! Състезателите трябвало да участват с проект, представящ тяхната държава.
„Аз реших темата да бъде „На чаша турско кафе“, но правейки турска тема, някак сърце не ми даде да остана само с това. И си казах, че ще направя и нещо българско! Исках да покажа, че на 24 май пред иконата на Кирил и Методий се поставят цветя – всичко от захар, разбира се!“ За турската композиция тя получава златното отличие, а за българската – среброто. Това е моментът, в който Турция обръща поглед към Мария.
„След това явно бях забелязана от капитана на отбора на Федерацията, чийто член съм сега. Това е Федерацията на готвачите и сладкарите „Ташвет“ в Турция. И ми се обадиха по телефона – „Мария Озтюрк, искаме да Ви поканим да станете част от нашия отбор“. Застинах, поех си дълбоко въздух! Затова членството ми в националния отбор е много ценно за мен, не само личностно, но и затова, че представям страната ни! И затова, че съм единственият чужденец в този отбор!“, казва Мария.
Проектът „Моята България“ и Желязната църква
Медалите и отличията продължават да валят, а Мария продължава да налага християнското и българското в изкуството си – Икона на Света Богородица и Софийската синагога са поредните творения. Така се ражда проектът ѝ „Моята България“ – изложба, на която захарни декоратори представят свои творби на българска тематика, превърнала се в престижно ежегодно събитие у нас.
Но, безспорно, най-грандиозният проект на шеф Мария Озтюрк се случва през 2018 г. Тогавашният генерален консул на България в Истанбул предлага на Мария да направи торта за откриването на храм „Свети Стефан“, след седемгодишна реставрация.
„Погледнах календара, оставаха 20 дни. Трябваше ми време, за да се свържа с архитектката, която водеше реставрацията, г-жа Булунмаз. Тя ми даде плановете на църквата и цялото ми ателие беше в разпечатани планове на църквата, при което започна усилена работа!“, спомня си Мария. Ден преди откриването на Желязната църква, Мария все още работила върху макета, нанасяла последните щрихи от направата на този шедьовър. Макетът, висок близо метър, поел 30 кг захарно тесто. Той краси Габрово – подарък от шеф Озтюрк за родния ѝ град.
Където религията е ЛЮБОВ
Мария споделя, че успехът ѝ се дължи на една много важна, невидима съставка – любовта и подкрепата, които получава от съпруга и сина си. Те се гордеят с нея.
„Ако трябва да съм честен, ще бъда щастлив, ако по-често живеем в България“, казва синът Атилла. А съпругът Ибрахим се надява, когато се пенсионират, да прекарват повече време в България. Затова в дома им е нещо обичайно, докато Мария рисува православна икона, навън да звучи следобедната мюсюлманска молитва.
Защото в този дом религията е ЛЮБОВ…!!!
Be the first to leave a review.
