Пирин: Последният бастион за кафявата мечка, изтласкана от човека
-
- май 27, 2025
Кафявата мечка е най-едрият хищник в България и не може да бъде сбъркана с друго животно. Видът е включен в Червената книга на България и е индикатор за първична дива природа. Основни заплахи за съществуването на популацията в страната представляват бракониерството; унищожаването и ограничава урбанизация в планините и изсичане на старите естествени гори.
Кафявата мечка е един от емблематичните видове животни за България. За разлика от много други страни в Европейски страни, в които видът е или напълно изчезнал или е в критично състояние, България се нарежда след Финландия и Румъния като най-подходящ дом за кафявата мечка в Европа. За щастие, нашата страна все още поддържа популация от няколко стотин индивида. Но докога?
Мощният горски обитател е най-големият хищник в страната. Женските индивиди варират между 80 и 150 кг, а мъжките достигат максимум до 250 кг. Навярно защото мечката е огромна и силна, тя винаги е била и си остава забулена в страшни приказки и легенди. Голяма част от фолклора и вярванията на нашите предци са свързани именно с нейната мощ. Така например, в миналото българите вярвали, че мечката е способна да надари със здраве болни и немощни хора. Затова когато в селото пристигал мечкар, болните лягали на земята, за да „ги гази мечка за здраве”. Произнасяйки пък израза „Мечка страх, мене не”, и днес много наши съвременници вярват, че ще бъдат по-смели от мощния горски обитател в предстоящото си начинание.
Кафявата мечка обитава основно големите планини, където са съхранени големите горски масиви и стари гори на страната, значителна част от които – в националните паркове.
По отношение на планината, в която вероятността да срещнете мечка е най-голяма, това безспорно е Родопите и особено Западните Родопи, където числеността е била за 2018 година 172 мечки. Това е двойно на броя в Стара планина. На трето място с 49 индивида е Рила. Стара планина обаче е единствената, в която се наблюдава увеличаване, макар да е минимално, на броя на видовете, докато в Родопите техният брой е намалял от 306 на 172 за 7 години. Подобно намаляване се наблюдава и в други родни планини – Пирин, Витоша, Рила.
Именно в Пирин, естествените местообитания на кафявата мечка в миналото, преди презастрояването на градовете към планината и преди пренаселването на различни райони от територията на страната, са били широколистни гори и ливади в низините. Днес, изтласкана от човека и неговата дейност, мечката у нас населява предимно най-високите части.
Човешкото въздействие: Основна заплаха за мечките в Пирин и други планини
Кафявата мечка е издръжлив и адаптивен вид, но дори тя не е имунизирана срещу мащабните промени, които човешката дейност налага върху естествената среда. В Пирин, някога дом на мечките в низините, днес се наблюдава драстично свиване на местообитанията и изтласкване на вида към най-високите и често негостоприемни планински части. Този процес е пряко следствие от презастрояването на градовете към планината и пренаселването на различни райони.
Опазването на кафявата мечка в Пирин и другите български планини изисква незабавни и координирани действия. Това включва строг контрол върху урбанизацията и строителството в близост до планински райони, опазване на старите горски масиви и създаване на екологични коридори, които да позволят на мечките безопасно придвижване между отделните местообитания.
От съществено значение е и повишаването на осведомеността сред населението за важността на съжителството с тези хищници и мерките за предотвратяване на конфликти. Бъдещето на кафявата мечка в България, и особено в Пирин, зависи от способността ни да балансираме развитието с опазването на природата.
Светлина в тунела: ДНК мониторинг на кафявата мечка
За първи път в България ще се прави ДНК мониторинг на кафява мечка, съобщиха от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Целта е опазване и управление на вида в България. ДНК изследванията ще се извършат в Словения, в една от най-добрите лаборатории за подобен род изследвания.
Проектът ще се реализира съвместно с Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), горските предприятия и националните паркове. Пробите ще бъдат събирани от екскременти. Проектът е финансиран по Програма „Околна среда 2021-2027 г.“ и е с бюджет в размер на 1,6 млн. лв. ДНК методът е най-съвременният начин за мониторинг и установяване на числеността на даден вид, съобщиха още от МОСВ.
Реализирането на проекта ще се осъществи в рамките на две години. Представители на ИАОС и горските предприятия са на обучение в Словения за начините на събиране на проби, съхранението им и подаване на данните. Пробите ще бъдат събрани още тази година от цялата територия на страната и изпратени за анализ и обработка. Резултатите ще помогнат за опазването и ефективното управление на вида.
МОСВ следи за стриктно спазване на законодателството, като съчетава защитата и управлението на вида с нуждите на хората, които живеят и работят в местообитанията на мечките.
За предотвратяване на последиците от възможен конфликт между мечката и местните общности от 2007 г. насам МОСВ прилага механизъм за заявяване, установяване и изплащане на щети, нанесени от кафява мечка върху домашни животни и пчелини.
Ощетените стопани трябва да подадат сигнал в най-близкото кметство или държавно горско стопанство в деня на откриване на щетата или в първия работен ден след нападението. Важно е да се установи, че щетата е нанесена от кафява мечка, затова следите на мястото на нападението трябва да не са заличени и обстановката да не се променя по никакъв начин.
Този, който подава жалбата, трябва да притежава документ за собственост и регистрация на имуществото. Установява се дали са взети всички възможни превантивни мерки за опазване съгласно Закона за опазване на селскостопанското имущество. Щетата се изплаща по публикувани пазарни цени.
Кафявата мечка в България в миналото и днес
Според първото специално изследване от 1934 г., числеността възлиза на около 300-366 мечки, а убитите мечки за годината са 32. Около средата на 20-ти век, когато разпространението е много сходно със сегашното, анкетните данни посочват за около 450 мечки към 1959 г.
Според оценките за числеността на българската популация в края на 70-те години, максималната численост по това време е около 600 мечки, а през 80-те години числеността възлиза на 700-750 индивида. Същият брой се отчита и през 90-те години. В края на 20-ти и началото на 21-ви век в резултат от бракониерството популацията намалява.
Числеността на вида към 2020-2021 г. надхвърляше 450 индивида. Днес обаче, отново се отчита спад.
Be the first to leave a review.
