Почитаме най-малките мъченици! Денят, известен като „Страшният ден“ – вижте забраните, обичаите и кой има имен ден
-
- декември 29, 2025
На 29 декември Българската православна църква почита паметта на Светите 14 хиляди младенци мъченици, избити по заповед на цар Ирод във Витлеем. Денят е сред най-тежките и покъртителни в църковния календар, не само заради трагичното събитие, което припомня, но и заради дълбоките народни вярвания и строги обичаи, свързани с него.
В народната традиция 29 декември е известен като „Страшният ден“. Според вярванията именно тогава злото е особено дейно, а думите и делата на човека имат необикновена сила. Затова денят изисква смирение, внимание и вътрешна дисциплина.
Страшната заповед на цар Ирод
Светите младенци мъченици пострадали заради Младенеца Иисус Христос – Сина Божи. Юдейският цар Ирод, уплашен, че новороденият Цар Юдейски ще му отнеме властта, издал заповед да бъдат избити всички младенци във Витлеем и околните му предели на възраст до две години.
Причината за жестоката заповед била гневът на Ирод, след като мъдреците от Изток, които се поклонили на Младенеца Христа, не се върнали при него, а по друг път заминали за родината си. Страхът от загуба на царството и заслепението от властта го довели до едно от най-тежките престъпления, описани в Светото Писание.
Тогава се сбъднало пророчеството на пророк Йеремия:
„Глас бе чут в Рама, плач и ридание и писък голям. Рахил плачеше за децата си и не искаше да се утеши, защото ги няма“ (Мат. 2:17–18).
Църковните писатели подчертават, че тази трагедия ясно показва, че всички човешки хитрини са безсилни пред всемогъщия Божи промисъл, който властно и безпрепятствено устройва спасението на света. Самият живот на Ирод, който самонадеяно се грижел единствено за себе си, продължил не повече от една година, а съдбата му зависела изцяло от Бога.
Според църковното предание Божият съд постигнал Ирода чрез тежки и страшни болести, които прекратили живота му заради незаконното избиване на невинните деца.
Младенците – мъченици за Христос
Невинните младенци влезли в Царството небесно не чрез тайнството на Светото Кръщение, а чрез мъченическата си смърт за Иисуса Христа – кръщение, което сам Спасителят нарича „кръщение“ (Марк. 10:10). Църквата учи, че в случай на нужда това мъченическо кръщение замества кръщението с вода.
Обичаи и традиции на „Страшния ден“
29 декември има ясно очертани традиции, спазвани и до днес:
-
Запалва се свещ за упокой на невинните младенци
-
Отправят се молитви за здраве на децата, поради което денят е особено почитан от майките
-
В някои райони се прави скромна трапеза, без шумни събирания
-
Вярва се, че домът трябва да бъде подреден, защото безпорядъкът „привлича зло“
Забрани, които не се нарушават
Народната традиция е категорична – на този ден има редица забрани:
-
Не се мързелува, защото бездействието води до нещастие
-
Не се отказва помощ, тъй като отказът носи лош късмет за цялата година
-
Не се оплаква от съдбата – думите имат силата да „отворят врата“ за зло
-
Не се започват нови начинания, защото денят е тежък и неподходящ за промени
-
Не се пере и не се шие, за да не се „рани“ символично детската невинност
-
Не се вдига шум, в знак на почит към паметта на младенците
Имен ден и трапеза
На 29 декември имен ден празнуват:
Младен, Младенка, Младенчо, Младена.
Според традицията днес се блажи.
29 декември е ден, в който историята и вярата се срещат в болезнено напомняне, че жестокостта, породена от страх и властолюбие, винаги води до трагедия. Почитта към 14-те хиляди младенци не е само религиозен акт, а дълбок морален урок – за крехкостта на живота, за силата на невинността и за отговорността на човешките думи и дела.
В българската традиция „Страшният ден“ остава като тихо предупреждение – да пазим децата, да пазим думите си и да не допускаме злото да се превръща в закон.
Be the first to leave a review.
