Учителят, който не си отиде! 81 години след смъртта на Петър Дънов думите му продължават да изпитват съвестта на България
-
- декември 27, 2025
На този ден преди 81 години Петър Дънов напуска земния свят, без да остави след себе си институция, наследник или претенция за власт. Оставя думи. И оставя мярка. Последните му послания, запазени в спомените на неговите ученици, звучат не като утеха, а като завещание с условия. „Обичайте всичко, което аз обичам… не смущавайте Духа ми… будни бъдете и не се отчайвайте.“ Това не е поезия за траурен ден. Това е инструкция за морално поведение, която и днес звучи неудобно ясна.
По повод годишнината информационна агенция Топ Преса публикува малко известна снимка от последните години на Учителя и разговаря с Теодор Николов, човек, който не говори за Дънов като за икона, а като за тежка задача. В гласа му няма мистицизъм и няма сантимент. Има отказ от поза. „Най-голямата грешка е да превърнем Учителя в символ, вместо в коректив“, казва Николов. „Дънов не е удобен. Той не предлага принадлежност, а изисква лична дисциплина. Това плаши.“
В думите на Учителя за „доброто на България“ няма патриотичен патос. Няма обещание за историческа мисия или национално изключение. Има ясно предупреждение, че духовната леност рано или късно води до разпад. „България не е избрана“, казва Николов. „Тя е натоварена. Ако не понесе товара, нищо специално няма да се случи. Просто ще повтори старите си грешки.“
Днес учението на Дънов често е опитомявано, опростявано, превръщано в декор за лични проекти. Цитати без контекст. Паневритмия без морал. Духовност без отговорност. Николов е рязък към тези подмени. „Учителят предупреждава да не се обличаме в други форми. Това е директен удар срещу всяка духовна суета. Ако някой говори високо за светлина, значи не я е разбрал.“
Последните думи на Дънов, че „една малка работа се свърши“, днес звучат почти иронично. Малката работа е личната. Голямата остава за онези, които идват след него. Не за да го повтарят. А за да издържат на това, което е изисквал. Петър Дънов не принадлежи на нито една епоха, защото не предлага утеха, а критерий. Именно затова е неудобен и днес. Разговорът с Теодор Николов напомня, че духовността не е бягство от реалността, а сблъсък с нея. Във време, в което всичко се превръща в шум, думите на Учителя остават тихи, но тежки. И точно затова не остаряват.
Теодор НИКОЛОВ
Теодор Николов е независим изследовател и публичен говорител, който от години работи с текстовете, беседите и духовното наследство на Петър Дънов. Неговият подход е аналитичен и лишен от мистификация, с акцент върху моралните и практичните измерения на учението, а не върху ритуали и външни форми. В работата си Николов поставя въпроси за личната отговорност, вътрешната дисциплина и границата между духовност и самозаблуда, като избягва ролята на проповедник и не се самоопределя като официален представител на която и да е структура.
В публичните си изяви той настоява, че учението на Дънов не е система за утеха, а коректив за поведение, който изисква трезвост и постоянство. Често критикува опитите духовните идеи да се превръщат в мода или идентичност и подчертава, че истинската проверка на всяко учение е в ежедневния живот на човека. Коментарът на Теодор Николов е направен ексклузивно за информационна агенция Топ Преса.
Be the first to leave a review.
