Осемнадесетгодишният полузащитник Ибраим Софтов беше избран за футболист №1 на „Стрела“ Вълкосел за изминалия сезон след анкета сред привържениците на клуба. Младият състезател събра малко над 50 процента от гласовете и изпревари осезаемо останалите номинирани, сред които имаше и по-опитни футболисти. Резултатът от вота очертава ясно предпочитание и рядко единодушие за мащаба на регионалния футбол, особено когато става дума за толкова млад играч.

Сезонът на „Стрела“ премина с колебливо представяне, редувайки силни мачове с трудни периоди, в които отборът търсеше ритъм и постоянство. Именно в този контекст изборът на най-младия футболист за №1 изглежда не като емоционален жест, а като признание за реален принос в ключови моменти. Според информацията, публикувана от Struma.bg, фенският вот е отражение на наблюденията на хора, които следят отбора всяка седмица и имат пряка представа кой реално влияе върху играта.

Фактът, че наградата отива при Ибраим Софтов, поставя и по-широк въпрос за ролята на младите играчи в регионалните клубове. При ограничени бюджети и липса на сериозна трансферна активност, подобни отбори все по-често разчитат на собствен ресурс и на футболисти, които трябва да поемат отговорност рано. В този смисъл изборът във Вълкосел е и индикатор за по-дълбок процес, който протича тихо в много малки клубове, където развитието не е въпрос на планове, а на оцеляване.

Разговорът с Ибраим Софтов не тръгва от трибуните и не стига до личните му амбиции, а се движи около дребните детайли, които обикновено остават незабелязани, как се влиза в мач, който не върви, как се държи съблекалнята след загуба, кога е по-важно да задържиш топката, отколкото да рискуваш. Тези теми издават човек, който вече е минал през фазата на доказване и е стигнал до по-трудното, да носи отговорност без да я демонстрира. Изборът му за футболист №1 на „Стрела“ не звучи като сантимент към младостта, а като прагматично признание от хора, които гледат отбора всяка седмица и знаят кой подрежда играта, дори когато няма аплодисменти. В думите му ясно личи разликата между това да играеш добре и това да бъдеш полезен, между индивидуалния момент и нуждата някой да поеме темпото, когато мачът се разпада. Той говори за клуба като за място, което не създава илюзии, но учи на постоянство, и за сезона като за поредица от уроци, а не като витрина за статистика. Именно в тази нагласа се крие причината един толкова млад футболист да бъде припознат като водещ, не защото е най-шумен, а защото присъствието му на терена създава усещане за ред.

Коментарът на Топ Преса започва от терена, защото там най-ясно се вижда защо изборът не е случаен. Ибраим Софтов играе като футболист, който мисли едно темпо напред, без да бърза и без да се крие. В действията му няма излишна демонстрация, но има последователност, правилни решения и усещане кога мачът има нужда от пауза, а не от риск. Това е рядко качество за 18-годишен играч, особено в регионален футбол, където натискът често е директен и непростен. Софтов не се опитва да бъде водещ чрез шум, а чрез стабилност, което постепенно го превръща в ориентир за съотборниците му. За „Стрела“ Вълкосел това е повече от индивидуално отличие. Това е сигнал, че отборът разпознава бъдещето си в играчи, които не търсят кратък ефект, а дълъг път. Когато феновете посочват толкова млад футболист за №1, те всъщност заявяват какъв тип игра ценят, подредена, отговорна и лишена от суета. Топ Преса отчита този избор като добър знак за местния футбол, защото показва, че дори далеч от големите сцени, усещането за истинска игра и характер остава живо. Именно от такива примери започва устойчивото развитие, без лозунги и без илюзии.