Втората порция лицемерие на „Да, България“: Политическа празна чиния за мюсюлманските гласове
-
- декември 26, 2025
Ахмед Емин напусна лицемерието – как „да, България“ се провалиха дори в опитите си да представят съпричастност
На втория ден от Коледа видяхме поредния опит на „Да, България“ да ни покажат колко са загрижени за мюсюлманската общност, предавайки своята дан на Тюркян чешма, символ на болка и репресии. Въпреки красивите думи на Ивайло Мирчев, които гласяха, че „човешките права не са подаяние, а право“, истината е, че техните намерения са просто набор от лицемерни фрази, които не резонират с реалността.
Един от най-ярките примери за тази лицемерие е историята на Ахмед Емин от Рибново, който преди време беше издигнат от „Да, България“ като символ на мюсюлманската идентичност. Вместо да бъде ценен и уважаван, той бързо разбрал, че е третиран като „втора употреба“ човек – просто инструмент в ръцете на политици, които се опитват да печелят гласове, без да се интересуват от истинските нужди на хората. Разочарован от този подход, Ахмед избра да се оттегли от тяхната компания и се присъедини към партия „Величие“, където най-накрая намери уважение и призвание.
Каква е истинската стойност на думите на Мирчев? Той твърди, че се прекланя пред жертвите на насилие и репресии, но как може да е искрен, когато партията му не е положила никакви усилия да чуе техните искания? Всички тези патетични изказвания звучат като лоша шега, когато осъзнаем, че „Да, България“ всъщност само искат да експлоатират страданията на миналото за свои политически цели.
Мирчев заявява, че идентичността не може да бъде изтрита, но реалността е, че неговата партия безсрамно игнорира идентичността и мнението на мюсюлманите, докато се опитват да вкарат свои включвания в политическия контекст. Къде е автентичността в техните действия, ако в действителност всички техни усилия с нещо, което звучи обещаващо, са само полуистини?
Ако искат наистина да бъдат тези, които защитават правата на малцинствата, „Да, България“ трябва да започнат да слушат и уважават истинските нужди на хората, а не да използват историческите травми като оръжие в борбата за влияние. Всички опити да компрометират мюсюлманските гласове с празни обещания само ще доведат до нови разочарования и съмнения в искреността на тяхната политика. Започването на истински разговори и действия, основани на взаимно уважение, е единственият начин да строят реална връзка с общността, която те постоянно игнорират.
Be the first to leave a review.
