Южната граница без бариери, как Северна Гърция и Югозападна България вече споделят един пазар
Драма, Кавала и Като Неврокопи отдавна не са просто географски точки на картата на Северна Гърция. Те функционират като отворена зона на ежедневен обмен с Югозападна България, в която икономиката, трудовата мобилност и културата се движат по-бързо от официалната дипломация.Градове като Кавала и Драма се превърнаха в естествено продължение на българския пазар. Български граждани пазаруват, работят, учат и инвестират там. Гръцки семейства от региона на Като Неврокопи поддържат постоянни икономически и социални връзки с общини от Неврокопско и Пиринско. Това не е тенденция, а утвърден модел.
Икономическите данни го потвърждават. Малки и средни гръцки бизнеси разчитат на български клиенти през цялата година, не само в туристическия сезон. Български фирми използват гръцката инфраструктура и логистика за достъп до морски транспорт и услуги. Трудовата миграция е двупосочна. Работници от България намират заетост в селското стопанство, строителството и услугите, докато гръцки предприемачи търсят партньорства и по-ниски оперативни разходи от другата страна на границата.
Социалната интеграция върви по-бързо от административните решения. Семейни връзки, смесени бракове и ежедневни пътувания са част от нормалността. Български език се чува свободно по улиците на Кавала. Гръцки семейства пазаруват и почиват в Благоевград и Гоце Делчев без усещане за граница. Това не е културна екзотика, а прагматичен избор.
Медиите в Северна Гърция отразяват тази реалност все по-често. В публикациите липсва сензация. Присъства делови тон и ясно послание. Регионът печели от отвореността. Снимките от местни събития, пазари и фестивали показват общо пространство, а не два отделни свята. Съседството се представя като актив, не като риск.
Институционалната рамка изостава. Трансграничните програми се движат бавно. Административните процедури често не отразяват реалната динамика на хората и бизнеса. Въпреки това икономиката вече е направила своя избор. Пазарът е интегриран на практика, дори когато политиката още се колебае.
За България този процес има ясен смисъл. Южната граница не е периферия, а вход към реална регионална икономика. За Гърция българското присъствие не е временен поток, а структурен фактор. За местните общности това означава стабилност, работа и предвидимост.
Драма, Кавала и Като Неврокопи не чакат стратегии на хартия. Те вече живеят в общ регион. Тихо, прагматично и без излишен шум. Това е интеграция, която работи, защото е родена от нужда, а не от лозунги.
Be the first to leave a review.








