Мълния в toppresa.com! Глоби и санкции за десетки хиляди левове, незаконни кладенци и заустване в река: как институциите догонват „Винарска изба – Логодаж“ след сигнали на „Топ Преса“
-
- декември 20, 2025
След апел на жители на благоевградското село Логодаж, които години наред сигнализират за замърсени дерета, странни миризми и съмнения за нерегламентирано изливане на отпадъчни води, „Топ Преса“ – не просто медия, а утвърдена медийна институция с дългогодишна разследваща памет – входира поредица от сигнали, питания и заявления по Закона за достъп до обществена информация до компетентните държавни органи. Поводът е конкретен, но проблемът се оказва системен: дейността на „Винарска изба – Логодаж“ ООД и нейното въздействие върху водите и околната среда в района.
Полученият официален отговор от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ очертава картина, която трудно може да бъде обяснена с „административен пропуск“ или „единичен случай“. Данните показват продължителен период – над десет години – в който дружеството е осъществявало водовземане и заустване без изискуемите по закон разрешителни, при наличие на многократни проверки, актове, санкции и граждански сигнали.
Още през 2017 г., след жалба със съдържание, че „замърсена вода изтича в реката от цех за вина в с. Логодаж“, е извършена съвместна проверка на Басейновата дирекция и РИОСВ – Благоевград. Констатациите са еднозначни: обектът се водоснабдява не само от ВиК мрежата, но и от собствен тръбен кладенец, изграден в границите на имота, без издадено разрешително по Закона за водите и без необходимата регистрация. Това е пряко нарушение на чл. 46 от Закона за водите – текст, който регламентира едно от най-чувствителните обществени блага: достъпа и ползването на подземни води.
Същата проверка установява и нещо още по-сериозно – начинът, по който се третират отпадъчните води от производствената дейност. Вместо водоплътни и лицензирани съоръжения, отпадъчните води се отвеждат чрез тръба към два земни утаителя, изградени извън границите на обекта, в горната част на сухо дере. Утаителите не са водоплътни. Има видими следи от замърсяване. Оттам – заустване в река Логодаж. Без разрешително. Без контрол. Без гаранции за опазване на водния обект.
През 2023 г. сценарият се повтаря. Съвместна проверка, този път във връзка със замърсяване и промяна в екологичното състояние на язовир „Стойковци“, отново стига до обекта „Винарска изба – Логодаж“. Констативният протокол от 30 март 2023 г. отново потвърждава незаконно заустване на отпадъчни води във воден обект – река Логодаж – и липса на разрешително за това. Санкцията е наложена от РИОСВ – Благоевград, но въпросът, който остава, е колко дълго подобна практика е била толерирана, преди да бъде санкционирана.
Официалната справка в регистрите на Басейновата дирекция е категорична: за целия разглеждан период не са издавани разрешителни по Закона за водите на „Винарска изба – Логодаж“ ООД – нито за водовземане, нито за заустване. Това означава, че дейност, която по дефиниция изисква строг воден контрол, е функционирала години наред в сива зона, на ръба – а според документите и отвъд – на закона.
Едва през май 2025 г., след поредица от проверки, актове и журналистически въпроси, управителят на дружеството подава заявление за регистрация на тръбен кладенец в землището на с. Генерал Тодоров, община Петрич. Процедурата към момента на отговора не е приключила. Това поставя логичния въпрос: ако всичко е било изрядно, защо узаконяването започва чак сега?
Паралелно с нарушенията, винарната е получавала и положителни становища за отделни инвестиционни проекти – по трансгранични програми и за капково напояване. Но тези становища не са разрешителни за водовземане или заустване. Те не легитимират ползването на водни ресурси и не отменят задължението за спазване на екологичното законодателство. Това разграничение често остава неразбрано или удобно премълчавано, но в случая е ключово.
Фактите, събрани от „Топ Преса“ чрез официални документи, очертават модел: първо – сигнал от граждани, после – проверка, след това – акт, санкция и предписание, а години по-късно – нов сигнал и ново нарушение от същия характер. Модел, който поставя под съмнение не само поведението на конкретното дружество, но и ефективността на контролните механизми.
Сравнителна таблица на установените нарушения
Този случай показва защо ролята на „Топ Преса“ излиза извън рамките на новинарския поток. Когато местните жители нямат глас, когато сигналите им отекват бавно в институционалния коридор, именно медийната институция се превръща в посредник между обществения интерес и държавния контрол. А въпросът, който остава отворен, не е дали има нарушения – документите показват, че има – а колко още подобни случаи чакат да бъдат извадени на светло.
Какво би станало, ако това беше в Германия или Франция
Казусът с „Винарска изба – Логодаж“, разкрит след сигнали на местни жители и последващи журналистически въпроси от „Топ Преса“, поставя един неизбежен въпрос: как биха реагирали институциите, ако същите факти се бяха развили не в България, а в Германия или Франция – две държави, в които опазването на водните ресурси не е декларация, а държавна политика.
Описаната картина е ясна. Години наред – водовземане чрез тръбен кладенец без разрешително. Заустване на производствени отпадъчни води във воден обект без разрешение. Неводоплътни земни утаители, изградени извън границите на обекта. Повтарящи се сигнали, проверки, актове и санкции. И едва в последния момент – опит за узаконяване. В български условия това изглежда като поредица от административни действия. В германски или френски контекст това би било третирано като сериозно екологично нарушение със съвсем различна тежест.
В Германия подобен случай би попаднал директно под ударите на Федералния закон за водите (Wasserhaushaltsgesetz), който не допуска никакво водовземане или заустване без предварително издадено разрешение. При първа установена проверка, още при наличие на незаконен кладенец или нерегламентирано заустване, компетентният орган би издал незабавна заповед за спиране на съответната дейност. Не след години, не след втори сигнал, а веднага. Производството би било частично или напълно преустановено до отстраняване на нарушението.
Финансовите последици в Германия биха били несравними с българските санкции. Глобите за незаконно заустване и водовземане достигат до 500 000 евро, като при системност и доказан екологичен риск сумите се комбинират с допълнителни санкции и разходи за възстановяване на околната среда. Особено важен момент е, че отговорността не се изчерпва с юридическото лице – управителят може да понесе и лична наказателна отговорност, включително условна присъда или забрана за упражняване на управленска дейност.
Франция би реагирала не по-малко строго. Там водното законодателство е тясно обвързано с екологичния наказателен кодекс. Незаконното заустване във воден обект се квалифицира като екологично престъпление, особено ако има риск за водните екосистем или общественото здраве. В подобен случай префектът на региона има правомощията да разпореди незабавно затваряне на обекта, а прокуратурата автоматично се сезира.
Френската практика предвижда глоби до 1 милион евро за юридически лица при тежки или повторни нарушения, както и задължение за пълно възстановяване на щетите за сметка на нарушителя. Това включва почистване, мониторинг на водите и дългосрочен контрол. Паралелно с това се активират и граждански механизми – екологични организации и местни общности имат право да заведат колективни искове.
И в Германия, и във Франция, особено утежняващо обстоятелство би бил фактът, че дружеството участва или кандидатства по европейски програми. При установени екологични нарушения, финансирането се спира незабавно, а вече получени средства подлежат на връщане. В редица случаи това води до фактически фалит на предприятията, защото загубата не е само финансова, а и репутационна.
Именно тук се проявява ключовата разлика. В европейския контекст екологичните нарушения не се възприемат като административна подробност, която може да се „уреди“ впоследствие. Те се третират като директна заплаха за обществен ресурс. Логиката е проста: първо се доказва, че дейността е безопасна и законна, и едва след това се допуска да функционира. Сравнението не цели сензация. То показва разминаването между философията на закона и неговото прилагане. Документите около „Винарска изба – Логодаж“ показват, че българските институции реагират, но често постфактум. В Германия или Франция подобна поредица от нарушения би била прекъсната още в началото – с твърда административна мярка и ясен сигнал, че водата не е частен ресурс, а обществено доверие.
И може би най-важният извод е този: разликата не е в законите – те в голяма степен са хармонизирани на европейско ниво. Разликата е в решителността да се прилагат. А когато тази решителност липсва, ролята на медийните институции, каквато е „Топ Преса“, се превръща в последната линия на обществен контрол.
Be the first to leave a review.
