Какво ни учи Лазар Причкапов и старата политическа генерация на Джумаята

Има политици, които оставят след себе си длъжности. Има и други, по-малко, които оставят след себе си урок. Лазар Причкапов е от вторите. Не защото беше безгрешен. А защото носеше нещо, което днес липсва. Мярка.

Старата политическа генерация на Благоевград не управляваше с лайкове. Управляваше с присъствие. Кметът беше на улицата, в квартала, в спора. Знаеше имената. Знаеше проблемите. И най-важното, знаеше кога да говори и кога да мълчи. Това е първият урок.Вторият урок е отговорността. Тогава грешките се носеха лично. Не се прехвърляха на предишни управления, експерти или абстрактни процеси. Кметът беше виновен. Или прав. Междинни състояния нямаше. Това създаваше доверие. Или страх. И двете работят.

Третият урок е отношението към властта. За Причкапов и неговото поколение властта не беше кариера. Беше тежест. Не се показваше демонстративно. Не се използваше за самореклама. Имаше дистанция между поста и егото. Днес тази дистанция е изчезнала.

Четвъртият урок е езикът. Старите политици говореха просто. Без фрази за визии и стратегии. Казваха какво ще направят и кога. Ако не стане, пак излизаха пред хората. Без обяснения от три страници.

Има и още нещо. Те разбираха града. Не като проект. А като организъм. Знаеха, че Благоевград не е само центърът. Че перифериите решават избори. Че хората не се управляват с презентации.

Посланието към младите политици е ясно. Не бързай да бъдеш модерен. Бъди разбираем. Не бягай от конфликт. Поеми го. Не търси оправдания. Носи последствията. И най-важното, не гледай на политиката като сцена. Гледай на нея като работа.

Лазар Причкапов и неговото поколение не бяха идеални. Но знаеха едно. Властта минава. Паметта остава. И тя не прощава позата.