Калинки в класната стая. Защо българското образование се управлява без контрол

Образованието като феод. Калинките превзеха училищата. Пари има, контрол няма. А децата плащат цената

Да си го кажем ясно. Без заобикаляне. Без лицемерие. Българското образование от години се управлява като лична собственост. Политическа. Партийна. Феодална. Докато министри се снимат с усмивки, а заплатите растат на хартия, в реалността се разхождат десетки калинки с директорски печати. Назначени не заради знания и авторитет, а заради вярност. Към кого ли. Един снима деца в тоалетната. Друг кара персонала да му се покланя. Трети усвоява обществени поръчки като личен банкомат. Четвърти мачка родители, уволнява учители и превръща училището в зона на страх.

И всички те са случайни. Според системата.

Това не са изключения. Това е модел. Модел на безнаказаност, облечен в папки, проекти и отчети. Модел, при който контролът е формален, проверките са предварително уговорени, а сигналите се трупат, докато някой журналист не ги извади на светло.

Пари има. Проекти има. Семинари има. Табели има.
Липсва едно. Управление.

Истината е проста. Един лош директор може да съсипе цял колектив. Един самозабравил се началник може да превърне училището в кошмар. За децата. За родителите. За учителите.

И тогава никакви увеличения не помагат. Никакви стратегии не работят. Никакви презентации не топлят. Затова темата е неудобна. Защото удря по назначенията. По чадърите. По мълчаливите съгласия. Топ Преса от години прави това, което институциите отказват. Разравя. Проверява. Назовава. Доказва. И заради това пречи.

Но ако не се разровим сега в качеството на управлението, утре ще броим поредното съсипано училище. Поредния пречупен учител. Поредния родител без глас. Образованието не е феод. Директорският кабинет не е трон. А децата не са статистика.Който мълчи, съучаства. Който пише, носи отговорност. Ние избираме второто.