Униформите в Белица. Как една училищна процедура произведе задължение без договор, без избор и без отговорност
-
- декември 16, 2025
След публикация в „Топ Преса“ и последвало искане по ЗДОИ документите разкриват модел на формално спазени правила и реално предрешен резултат, при който родителите плащат, училището контролира, а институционалната отговорност липсва. Всичко започва от една публикация.
В началото на учебната 2024–2025 г. „Топ Преса“ публикува материал, в който родители от СУ „Св. Св. Кирил и Методий“ в Белица поставят серия от въпроси. Защо ученическата униформа е задължителна. Защо струва 115 лева. Как е избран доставчикът. Има ли процедура. Има ли договор. И кой носи отговорност, ако качеството не отговаря на цената.
Тази публикация става основание за подаване на заявление по Закона за достъп до обществена информация. Отговорът на институцията не опровергава съмненията. Напротив. С предоставените документи те се превръщат в доказуема хронология. Процедурата формално започва коректно. Със заповед на директора е създадена комисия за избор на ученическа униформа. Основанието е чл. 259, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование, който дава на директора правомощия по управлението на училището. Комисията получава задача да проучи пазара, да поиска оферти и да предложи доставчик. На следващ етап училището изпраща покани за изготвяне на оферти до три фирми. Изискванията са стандартни за всяка процедура, която цели реално сравнение. Описание на моделите. Материали. Цени. Срокове. Гаранции. Условия за рекламации. Няма географски ограничения. Няма предварително зададен профил на доставчика.
След получаването на офертите логиката се променя.
Едната оферта е пълна и проверима. С ясни ценови листи, технически параметри, срокове, условия за рекламации и сертификати за качество. Втората представлява кратко ценово предложение с две позиции и без каквито и да било гаранционни или договорни условия. Третата идва от търговец, който не предлага цялостна униформена линия. Комисията не изготвя сравнителна таблица. Не мотивира защо отхвърля най-подробната оферта. Не доказва с числа твърдението „най-ниска цена“, което по-късно става основен аргумент за избора.Междувременно комисията приема критерии за избор. Един от тях се оказва решаващ. Доставчикът трябва да може на място в Белица да взема размери и да предава поръчките. Този критерий не фигурира в поканите за оферти. Не е обоснован икономически. Не е подкрепен с анализ. Но автоматично елиминира външни фирми.
Критериите не са утвърдени с отделна заповед на директора. Комисията ги създава и сама ги прилага. Така един и същ орган пише правилата и взема решението по тях.
На 16 октомври комисията определя конкретна фирма и фиксира цена от 115 лева за комплект униформа. В протокола е записано, че това е „най-добрата цена“. Липсва доказателствена част. Липсва съпоставка. Липсва анализ.
Още по-показателен е фактът, че в избраната оферта такъв комплект не съществува. Там е посочена цена за една тениска и един суитшърт. Втората тениска е добавена впоследствие с решение на комисията. Цената не е резултат от конкуренция. Тя е резултат от административно дооформяне. След това решението минава през Педагогическия съвет. Учителите го приемат без представяне на алтернативи и без дебат по цената или процедурата. Педагогическият съвет не избира доставчик. Той узаконява вече взето решение.
Общественият съвет разглежда темата след това. Представени са готови параметри. Конкретна фирма. Конкретна цена. Становищата акцентират върху дисциплина, идентичност и ред. Не върху конкуренция, цена или отговорност. При последвала медийна публикация със съмнения за процеса Общественият съвет не изисква проверка на фактите, а защитава институционалното решение. Родителските срещи по класове завършват веригата. Униформата е представена като вече взето решение. Родителите са „запознати“. Подписват присъствие. Няма гласуване. Няма избор между доставчици. Няма представени оферти. Подписите удостоверяват присъствие, не съгласие.
Най-важното идва в официалния отговор по ЗДОИ.
Цената на униформата. Как числата разминават твърдението за „най-ниска цена“ . Първият ключов факт е фиксираната крайна цена. Комисията определя комплект ученическа униформа на стойност 115 лв, включващ две тениски и един суитшърт с бродирана емблема. По официални данни от училището броят на учениците е няколкостотин. Дори при консервативна сметка от 400 ученици това означава общ пазар от около 46 000 лв, платени директно от родителите. При 500 ученици сумата нараства до 57 500 лв. Това не са бюджетни средства, но са значителен частен финансов поток, създаден чрез административно решение и задължителен режим.
Вторият важен момент е как тази цена е формирана. В офертата на избраната фирма са посочени цени от 33 лв за една тениска и 49 лв за един суитшърт, или общо 82 лв за комплект от две дрехи. Втората тениска, която комисията решава да включи задължително, добавя още 33 лв. Така се стига до 115 лв. Това означава, че конфигурацията на комплекта е променена след подаването на офертата, а не е била предмет на реално пазарно сравнение. Цената не е резултат от конкуренция между равностойни предложения, а от административно надграждане на частична оферта.
Третият и най-съществен аспект е сравнението с отхвърлената пълна оферта. В нея тениските с бродирана емблема са в ценови диапазон около 24–27 лв за брой, а суитшъртите между приблизително 62 и 73 лв, в зависимост от модела и материята. При средни стойности това дава ориентировъчна цена между 110 и 125 лв за комплект от две тениски и един суитшърт, но с включени гаранции, сертификати, условия за рекламация и ясна спецификация. Комисията не е направила публична сметка дали при конкретна конфигурация и количество тази оферта би излязла по-евтина или равностойна. Така твърдението „най-ниска цена“ остава недоказано, а разликата не е само в левовете, а в липсата на гаранции и отговорност срещу съпоставима или дори по-ниска стойност.
Това не е история за дрехи.
Това е история за власт, упражнена чрез правила, но без поета отговорност.
Юридическият проблем в случая не е в правото на училището да въвежда ученическа униформа. Това правомощие произтича от чл. 259, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование и е безспорно. Проблемът възниква в начина на упражняването му. Когато една институция определя конкретен вид стока, конкретен доставчик и конкретна цена, а след това въвежда санкции при неизпълнение, тя фактически създава задължително потребителско правоотношение. В този момент вече не става дума за „препоръка“ или „вътрешна организация“, а за налагане на икономическо задължение. Липсата на договор между училището и доставчика не отменя това задължение, а напротив. Тя го прави правно уязвимо, защото премахва ясно определен отговорен субект, какъвто се изисква при всяка задължителна доставка на стоки. От гледна точка на потребителското и административното право ситуацията поражда сериозни противоречия. Съгласно чл. 4 и чл. 68г от Закона за защита на потребителите заблуждаваща търговска практика е всяко действие, което създава впечатление за свободен избор, когато такъв реално липсва. В случая родителите формално избират дали да закупят униформата, но фактически са принудени чрез училищни правила и санкции. Допълнително, при липса на утвърдена спецификация и договор, са нарушени основни принципи на правната сигурност и предвидимостта на административните актове. Институцията упражнява контрол, без да поема отговорност, а това противоречи на принципите на чл. 6 от Административнопроцесуалния кодекс за съразмерност и защита на законните интереси на гражданите. В правен смисъл това е модел, който не просто поставя въпроси, а създава основание за институционална проверка.
Цялата събрана документация, заедно с журналистическия анализ и финансово-правните разминавания, ще бъде официално внесена в Министерството на образованието и науката и в Регионалното управление на образованието – Благоевград. Сигналът ще съдържа конкретни факти, дати и документи, с искане за проверка на законосъобразността на процедурата и начина, по който е наложено задължението за ученическа униформа.
Be the first to leave a review.
