Глас от Брезница, който стига до Първо студио! Амиде Даракчи записва изворни песни с Оркестъра за народна музика на БНР, а резултатът е рядък урок по автентичност и мярка
-
- декември 14, 2025
Има моменти, в които една местна певческа традиция излиза от рамката на читалищната сцена и празничните събори, без да загуби корена си. Амиде Даракчи от село Брезница, община Гоце Делчев, влиза точно в такъв момент. Тя записа изворни песни с Оркестъра за народна музика на Българското национално радио. Аранжиментите са на диригента Димитър Христов. Това не е просто нов запис. Това е среща между живата памет и най-строгата професионална среда, която българският фолклор познава.
Когато чуеш гласа ѝ, първото, което прави впечатление, е липсата на поза. Пеенето не търси ефект. Не търси и удобна красота. Води те директно към текста и към онова специфично пиринско усещане за ритъм и изказ, при което всяка сричка е от значение. От страна на Оркестъра за народна музика на БНР е подчертано, че гласът ѝ е рядък и въздействащ, а в интерпретацията се чува личен почерк, свързан с духа на родното място. Тези думи звучат силно, защото са казани от институция, която работи с най-добрите гласове в жанра и рядко си позволява лека оценка.
Брезница не е просто адрес в биография. Селото носи своята височина, своя климат и своята общност, която пази песни като част от ежедневната идентичност. Тази линия е важна, защото при Амиде Даракчи автентичността не е сценичен костюм. Тя е метод. Тя е подбор на репертоар. Тя е начин на произнасяне. И тя е устойчивост във времето. Данните за нейната дългогодишна работа в местната фолклорна група към НЧ „Петко Рачев Славейков 1938“ са показателни. От 1984 г. тя е солистка във фолклорна група при читалището в Брезница. Това са десетилетия, в които стилът се изгражда бавно, без прескачане на стъпки и без компромис с диалекта и мелодичните особености.
По-късно идва и професионалната сцена в по-широк регионален контекст. От 2015 г. Амиде Даракчи е солистка на Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци в Гоце Делчев. Това е важна крачка, защото ансамбловата среда изисква дисциплина, работа с диригенти и хореографи, точност в темпо и фраза, и устойчивост при участие в концертни програми. Там автентичното начало трябва да се съчетае с професионална форма, която да стигне до различни публики.
Ако искаш бърз ориентир за мястото ѝ в съвременната фолклорна сцена, погледът естествено отива към конкурсните форуми. През 2024 г. Амиде Даракчи е големият победител в конкурса за изпълнителско изкуство на фестивала „Пирин Фолк“ в Сандански. Това е сцена, на която се изпява на живо, пред жури и публика, и на която стилът се проверява без защита. Тя се представя с песента „Бел Берина“, с народна музика и текст, в конкурсна аранжирана версия. Това е детайл, който има значение, защото показва умението да се движиш между изворното и сценичната обработка, без да изгубиш характерния говор и линия.
И точно тук се връзва логично и срещата с Оркестъра за народна музика на БНР. Да запишеш изворни песни с този оркестър означава да приемеш най-високия стандарт за точност, ансамблово мислене и музикална чистота. Там няма място за случайна интонация или за моментно настроение. И ако гласът ти носи локален стил, той трябва да бъде представен така, че да е разбираем и убедителен и за слушател, който не знае пътя до Брезница. В това е ролята на аранжимента и на диригентската концепция. При тези записи аранжиментите са на Димитър Христов, диригент на оркестъра, който работи ежедневно с баланса между традиция и радиосценичност.
За Топ Преса тази история има и друг фокус. Това е пример как една певица от малко населено място може да премине през местната школа на читалището, да натрупа реален стаж в ансамбъл, да се докаже на конкурсна сцена и после да стигне до национална институция, без да смени гласа си с по-удобен звук. Тази последователност е рядка, защото изисква характер. Изисква и търпение. Гласът се развива, но и се пази. Някои певци губят това по пътя. При Амиде Даракчи центърът остава в песента и в произхода ѝ.
Тук идва и художественият акцент, който не се налага отвън, той е вътре в самото пеене. В изворните песни няма малка тема. Има бит, избор, страх, достойнство и онова кратко пиринско чувство за справедливост, което не обича да се обяснява дълго. Когато интерпретаторът е точен, слушателят започва да вижда текста като конкретни човешки действия, не като украса. В тези записи се чува и уважение към паузата. В народната песен паузата е смисъл. Тя е място за дъх и за решение.
Публичният ѝ път очертава профил на артист, който не се появява случайно. Той е изграден в общност, в репетиции, в сцена, в конкурси, в ансамбъл. И когато стигне до БНР, вече има какво да остави на запис. Затова тези песни имат стойност и след новината. Те остават като документ, в който местната традиция е представена от човек, който реално я носи.
Този случай е важен по три причини. Показва, че читалищната школа в Брезница е жива и работеща. Доказва, че регионалният професионален ансамбъл може да бъде мост, а не крайна спирка. И напомня, че националният ефир има нужда от гласове, които не идват да променят фолклора, а да го изпеят честно. Когато това се случи с Оркестъра за народна музика на БНР и с диригентския подпис на Димитър Христов, шансът тези записи да останат е много по-голям от шанса да бъдат просто новина за деня.
Be the first to leave a review.
