Сметната палата праща материали на прокуратурата по одита за 2024 г.; критична липса на документация в РДТ „Николай Хайтов“ – симптом на системен срив във финансовото управление 1313

Две години в мрак: как Министерството на културата загуби финансовата си памет

Сметната палата изпрати на прокуратурата материали от одита на годишния финансов отчет на Министерството на културата за 2024 г. Това се случва на фона на второ поред „отрицателно мнение“ – най-тежката оценка в одитната практика, която се дава само при всеобхватни отклонения, изкривяващи вярната и точна представа за дейността, активите и финансовото състояние на институцията. На практика това означава, че отчетите на Министерството не могат да бъдат използвани като надежден инструмент за планиране и управление на публичните средства.

Одитът описва картина на критична слабост на вътрешния контрол и счетоводната дисциплина. Резонансният пример е Родопският драматичен театър „Николай Хайтов“ в Смолян, където одиторите констатират липса на счетоводни данни за период над една година и изобщо липса на достатъчна документация. При такава среда проследяването на финансовите операции става практически невъзможно, рискът от грешки и злоупотреби нараства, а доверието в публичните отчети – ерозира.

Какво казва одитът: симптоми на системен срив

Докладът за 2024 г. препраща данни за извършено престъпление към прокуратурата и едновременно с това описва съществени нарушения на счетоводното законодателство и бюджетната дисциплина. Констатирано е неправилно отчитане на активи, амортизации и преоценки; неизпълнение на указания на министъра на финансите; отсъствие на ефективни вътрешноконтролни механизми; случаи, свързани с неуредени авторски права; както и недостатъчна увереност в достоверността на счетоводната информация. В хода на одита са направени корекции – от прехвърляне на неправилно осчетоводени активи и театрални представления до начисляване на пропуснати неустойки и лихви. Посочени са и нарушения, засягащи Национален фонд „Култура“.

Оценката „отрицателно мнение“ не е технически детайл. Тя означава, че отклоненията са толкова всеобхватни и съществени, че финансовите отчети не могат да представят достоверно състоянието на институцията. Без надежден отчет ръководството губи оперативен компас – от управлението на активи и договори, през планирането на разходи, до отчетността пред парламента и обществото.

Смолянският театър като огледало на проблема

Критичната липса на документация в РДТ „Николай Хайтов“ е най-яркият индикатор за разпада на контролни линии. Липсват счетоводни данни за над година – факт, който блокира възможността за последващ контрол и затваря прозореца към истинската картина на паричните потоци, задълженията и активите. Такава „черна кутия“ в публична институция означава дефицит не просто на процедура, а на култура на отчетност.

Към чувствителността на случая се добавя и обстоятелството, че бившият министър на културата Кръстю Кръстев има дългогодишна професионална биография именно в този театър. Сам по себе си този факт не доказва нарушение, но поставя въпроса за възприеман конфликт на интереси и необходимостта от особено стриктни контролни и прозрачни механизми, когато има директна свързаност между ръководители и подчинени структури.

Политическата хронология: проблемът не е на един кабинет

Периодът, обхванат от одитите, преминава през няколко управленски екипа. На 3 февруари – 6 юни 2023 г. служебен министър е Найден Тодоров. От 6 юни 2023 г. до 9 април 2024 г. поста заема Кръстю Кръстев в редовното правителство на ПП–ДБ. От 9 април 2024 г. до 16 януари 2025 г. Тодоров отново е министър в служебен кабинет. Две последователни „отрицателни мнения“ в този времеви прозорец подсказват, че проблемът е надличностен и надпартиен: става дума за системни слабости, които не са адресирани достатъчно рано и достатъчно дълбоко, независимо от политическия знак на правителството.

Как стигнахме дотук: от правила на книга към хаос на практика

Одитът описва учебникарски провали: активи, които „живеят“ неправилно в баланса; амортизации и преоценки с нарушена логика; указания на Министерството на финансите, които остават на хартия; и вътрешен контрол, който не предотвратява, не открива и не коригира грешките навреме. Добавете проблеми с авторски права – чувствителна тема в културния сектор – и получавате смес, която прави всяка следваща управленска стъпка несигурна, а всяко решение – уязвимо.

Когато в такава среда липсват базови счетоводни данни за продължителен период, възниква реален риск от дублирани плащания, несанкционирани разходи и неправилни форми на разпореждане с активи. Доверието на контрагентите отслабва, прогнозируемостта се руши, а секторът култура плаща невидима цена – забавени проекти, неясен статус на задължения, удар върху репутацията.

Какво следва: от реакция към реформа

Пратените материали в прокуратурата означават, че предстои оценка за евентуални наказателни и/или административни действия. Правният процес ще върви по свои правила и срокове, а презумпцията за невиновност е валидна за всички замесени. Истинският тест за ведомството обаче е реформата, която не може да се отложи.

Първо, вътрешните контролни механизми трябва да бъдат преосмислени и централизирани до минимални стандарти за всички подчинени културни институции, включително театри. Второ, отчетността трябва да бъде дигитализирана „край до край“ – от поемане на ангажимент до плащане – с одитна следа в реално време и автоматични проверки преди разход. Трето, в звената с критична липса на документация е необходим независим форензик одит, който да възстанови фактическата картина – и то с публичен коригиращ план, измерим с ясни показатели и срокове. Четвърто, трябва да се изяснят и стандартизират процесите по управление на авторски права, за да не се превръщат в хроничен източник на риск.

Защо това има значение извън културния сектор

Министерството на културата управлява не само бюджети, а доверие – на творци, институции и публика. Когато финансовата система е ненадеждна, невидимата цена се плаща в пропуснати възможности: отменени инициативи, свити програми, недофинансирани проекти. Две поредни „отрицателни мнения“ не са просто диагноза, а предупреждение, че без хирургическа намеса – стандарти, дигитализация, независим надзор и прозрачност – следващият срив е въпрос на време.

Авторски текст от Топ Преса. Материалът стъпва на информация от одитния доклад на Сметната палата и публично известни факти към момента. Всички лица се ползват с презумпция за невиновност до приключване на съответните производства.

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Start typing and press Enter to search