Шпионите на „Музикаутор“ влизат в действие из Пиринско: новият лов на хитове по заведенията
-
- декември 3, 2025
В баровете и дискотеките в Пиринско вече не можеш да си тананикаш и безобидно парче от Радио 1, без да рискуваш някой „таен агент“ на „Музикаутор“ да те запише и после да ти прати сметка с четири цифри. Организацията за колективно управление на авторски права явно е решила, че празниците са най-подходящото време не за коледни песни, а за рейдове из заведенията. Представители на дружеството се представят за обикновени клиенти, седят по масите, отпиват си бавно от питието и слушат внимателно дали някоя хитова мелодия няма да им донесе поредния акт.
Според собственици на обекти, акцията се ръководи лично от съдружника в „Музикаутор“ Чавдар Павлов, а „посетителите“ са навсякъде – от кафенетата в Благоевград до малките кръчмета по селата. Масираното присъствие идва точно навреме за студентските купони и коледните празници – период, в който оборотите се съживяват, а чиновническата хватка сякаш се стяга още повече.
Историята, която се повтаря, е добре позната – преди две години благоевградският предприемач Сотир Валеов бе заставен да плати над 8000 лева за осем песни, пуснати по Радио 1 в пицарията му. Макар Апелативният съд в София впоследствие да отмени решението, бизнесът остана със замразени сметки и унищожена репутация.
„Музикаутор“ – между право и произвол
Няма спор, че творците заслужават възнаграждение за труда си. Но начинът, по който „Музикаутор“ упражнява този контрол, прилича повече на доносничество с комисиона, отколкото на защита на авторски права. Според устава си организацията е вписана в регистъра на Министерството на културата още през 1994 г., а днес има договори с аналогични структури в Германия, Великобритания и САЩ. На практика тя може да изисква плащане от всеки, който „излъчва“ музика – било то радио в бар, фон в хотел, музика на открит басейн или дори мелодия за изчакване на служебния телефон.
И всичко това – срещу едно неясно „дължимо авторско възнаграждение“, чиито стойности често нямат връзка с реалността. Малките заведения, които едва оцеляват след данъчните проверки, токови шокове и новите ценоразписи на кафето и алкохола, изведнъж се оказват преследвани и от музикалните надзорници.
Къде е границата между защита и изнудване?
Зад уж благородната кауза за закрила на музикалните автори често прозира абсурд – музика, която звучи по лицензирано радио с платени права, се „таксува“ втори път, само защото в залата има публика. В резултат – нито бизнесът, нито клиентите печелят, а междувременно съмнителни посредници пълнят джобовете си с проценти.
Няма нужда от „тайни агенти“ и шпионски мисии. Нужна е прозрачност – ясни правила, достъпна тарифа и контрол от реални институции, а не от самоназначени инквизитори на културата.
Докато държавата бездейства, заведенията в провинцията остават ограбвани отвсякъде – от данъчни, лицензиращи дружества и всякакви други „хрантутници“, решили, че и последния лев от масата може да се превърне в „такса култура“.
Време е някой да каже ясно: музиката е за хората, не за инкасаторите.
Be the first to leave a review.
