Катя от Гоце Делчев, която получи 1 млн. долара наследство: Продължавам да работя като икономка

Българката Катя от Гоце Делчев, която от 16 г. живее в Канада, получи 1 млн. долара наследство от богатата германска съпруга на покойния си чичо.

Парите са част от 10-те милиона, оставени от Гертруд Ебервайн, която умира през 2010 г. Средствата са разпределени между 40-ина души, сред които има около десетина българи. Те обаче получават по-малки дялове от Катя.

Преди време попечител на наследството опитва да оспори начина, по който българката може да се разпорежда със своя дял, но Върховният съд в Британска Колумбия, Канада, отсъди казуса в полза на сънародничката ни.

Решението на съдия Сюзан Грифин

от 20 февруари 2012 г. слага край на надеждите на попечителя на имането Роналд Поуп, че може да контролира харченето му. Решението е огласено в канадския бюлетин за адвокатски новини Lawyersweekly.

Всичко започва със смъртта на 85-годишната Гертруд, или Герти, Ебервайн на 20 март 2010 г.

От некролога, публикуван във “Ванкувър сън”, става ясно, че германката, родена в Щутгарт, е единствена дъщеря на Лина и Густав Ебервайн. Дамата

била омъжена за българина Борислав,

който пристига в Канада в края на 40-те, началото на 50-те години.

Мъжът умира през 2009 г. Двамата нямат деца, затова месец преди смъртта си Гертруд прави завещание.

Според канадските съдебни архиви милионерката разпределя имуществото си на стойност около 10 милиона долара между български роднини на съпруга си Борислав, семейството и приятелите си в Германия, Хавай и Канада и няколко благотворителни организации. Сред щастливците е племенницата на съпруга й, която живее в Канада, и няколко роднини в България.

Катя пристига в Канада

през 1999 г., когато чичо й Борислав и съпругата му помагат на нея, мъжа й и двете им деца да емигрират.

Покойната леля Герти се озовава в Канада през 1953 г., когато е на 29 г. Натрупва богатството си от купуване, управление и продажба на недвижими имоти в западен Ванкувър. От 1986 г. в този бизнес й помага човекът, който по-късно става попечител на наследството и изпълнител на завещанието – Роналд Поуп.

На 16 септември 2010 г. Поуп призовава чрез “Държавен вестник” на окръг Британска Колумбия всички кредитори, които имат претенции към оставеното от покойната Герти, да ги предявят, в противен случай наследството ще бъде разпределено по волята на г-жа Ебервайн.

Според завещанието сумата от 1 млн. долара се оставя на Катя М. и съпруга й, за да им послужи за “покупка на собственост, която ще връща приход, под наблюдението на моя попечител”.

Попечителят обаче подава заявление в съда с молба за помощ да бъдат интерпретирани “някои от клаузите в завещанието, които поставят тълкувателни и административни затруднения”.

Една от спорните клаузи според попечителя е дали формулировката, отнасяща се за Катя – да направи покупка на собственост, която ще връща приход, под наблюдението на попечителя, – е само пожелание, или има задължителен характер?

Администраторът на наследството Роналд Поуп не е страна по наследството, затова съдията смята, че мнението му е безпристрастно.

Според съдебните архиви тъкмо с него възрастната жена била споделила тревогите си, че българската племенница на съпруга й няма висок стандарт.

Жената била камериерка в хотел, съпругът й – работник, а това не им носело значителни средства. Затова г-жа Ебервайн се безпокояла за стандарта на двамата.

От материалите по делото става ясно, че малко преди смъртта си германката е говорила с изпълнителя на завещанието и изразила надежда, че племенницата може да последва нейния пример и да натрупа богаство чрез придобиване и стопанисване на недвижима собственост. Попечителят и българската наследница дори прегледали няколко имота, в които Катя и съпругът й можели евентуално да живеят и да си добавят доходи от наеми. Г-жа Ебервайн изразила безпокойство, че те само харчели парите, които тя им дава, вместо да ги инвестират.

Съдия Сюзан Грифин обаче взема страната на българите

“Като отчетох доказателствата на съпътстващите обстоятелства и езика на завещанието като цяло, заключавам, че езикът, използван в тази клауза (клаузата, отнасяща се до Катя М. – бел. авт.), е бил пожелателен и е бил показател за

желанието на г-жа Ебервайн за морална подкрепа

на получателите, но не е бил задължителен”, пише съдия Грифин.

Според нея, ако някой е искал да поставя условия, езикът нямало да е толкова мек и щели да бъдат дадени указания какво да се направи, в случай че целта не е постигната.

Като аргумент при постановяването на решението съдия Грифин изтъква, че опитът на г-жа Ебервайн и нейният успех да печели при инвестиране в собственост показвали, че тя има бизнес усет. Заради това вероятно е знаела, че съществува широк спектър от недвижима собственост, която може да носи печалба. Завещанието обаче не уточнявало дали печалбата трябва да се генерира преди или след покупката.

Съдия Грифин не крие в мотивите по делото, че тя и колегите й са винаги нащрек, когато завещателите “с едната ръка дават, а с другата задържат” – тоест случаите, в които завещанието зависи от доверието към получателя на наследството. Според съдийката тук случаят не бил такъв. Тя смята, че думите на богатата дама са не повече от

препоръка наследниците да са внимателни

и да търсят съвета на попечителя, когато купуват собственост, която ще им носи доход.

Самият факт, че не се поставя условие какво ще се случи, ако желанието на старата дама не бъде изпълнено, означавало, че то просто не е задължително, аргументира се съдийката.

“Заключавам, че г-жа Ебервайн е решила да направи подарък на, без да поставя никакви условия, а просто им е отправила препоръка как могат да използват фондовете”, заключава Сюзан Грифин.

“24 часа” се свърза с наследницата на милиона в Канада. Жената бе любезна, но помоли да бъдем кратки, защото бърза за работа.

Племенницата:

Разпръснахме праха ѝ в океана на Хаваите. Още десетина души в България били вписани в завещанието.

– Как се промени животът ви, след като получихте 1 млн. долара наследство?

– Общо взето, нищо не се е променило. Работя като хаускипър (бел. ред. – икономка), а мъжът ми – в компания за дървен материал. Работата му е доста тежка. Е, човек се чувства по-сигурен. Изплатихме си апартамента, колата, които сме купували през годините. Милионът заминава малко по малко…

– Изненадва ме, че все още ходите на работа. Не ви ли хрумна да спрете да работите?

– О, не, в никакъв случай. Обмислям някакъв самостоятелен бизнес да започнем, ако може, но е много трудно. Тук конкуренцията е много голяма. Всеки ден се отварят магазини, хората пробват месец-два и затварят. Зависи и къде да отваряш, дали е в някое отдалечено място… Трябва да си в центъра, за да можеш да просперираш, иначе си загубен.

– Лесно ли се преборихте за наследството?

– Още в началото трябваше да си наема адвокат. Ако го бях направила, може би по-различно щяха да се развият нещата.

– Защо не взехте?

– Реших, че много пари ще идат по адвокати. Вярвах на попечителя, но после не всичко стана, както си го представях.

– Все пак съдът е взел решение във ваша полза…

– Е, да, това, което беше по документи, го получих. Доволна съм, разбира се, не мога да не съм доволна. Това са много пари.

– Учудвам се, че продължавате да работите…

– За тук това не са чак толкова много пари. Апартаментът, в който живеехме, веднага глътна 200 000, и за колата отидоха 20-30 хиляди. Парите си вървят. Но съм помагала на чичо ми и на леля ми, доколкото мога, и мисля, че парите ми са заслужени. Определено се чувствам по-спокойна. Знам, че имам средства и че каквото и да стане, няма да съм на улицата. Но засега не възнамерявам да спра да работя.

– Изпълнихте ли желанието на леля си да купите недвижими имоти, които да отдавате под наем?

– Да, на Хаваите купихме нещо.

– Там е продаден апартаментът, който тя е притежавала…

– Всъщност аз купих нейния.

– Тя забогатява от управление на недвижими имоти, нали?

– Да, точно така. Но може би аз не съм толкова решителна. Човек трябва да рискува. Аз не обичам много да рискувам. Не съм живяла разкошен живот, нямали сме много средства. Аз съм от Гоце Делчев, родителите ми не са били богати и може би затова не съм научена да рискувам.

– Само в 1 имот ли инвестирахте?

– Да.

– Не е ли разумно да инвестирате в повече?

– Мислим по въпроса.

– Откога сте в Канада?

– От 1999 г.

– Идвате ли си от време на време в България?

– Не всяка година, през година.

– Близките ви в България как реагираха, като разбраха, че сте получили 1 млн. долара наследство?

– Всяко чудо за три дни.

– Имаше ли хора, които да ви завиждат?

– Вероятно, но честно казано, не съм усетила. Те също са описани в завещанието на леля ми, макар че техните дялове са по-малки.

– Значи не сте единствената българска наследница.

– Не, не.

– От близо 40-те наследници колко души са българи?

– Може би около 10.

– Все в Гоце Делчев ли са?

– Не само, има и в София. Но не мисля, че биха искали да говорят за това.

– Вие вероятно сте били най-любимата племенница на чичо си, защото само на вас помагат да отидете в Канада?

– Просто аз бях най-зле материално.

– Какво работехте в България?

– В шивашка компания. Сега ще ме извините, но трябва да тръгвам за работа. При нас е 8,30 сутринта.

Имение на лелята във Ванкувър продадено за $ 6,6 млн.

Луксозна сграда на няколко етажа във Ванкувър е продала за 6,6 млн. долара Гертруд Ебервайн два месеца преди смъртта си, показа проучване в канадските имотни регистри.

Сградата е известна като “Кинг Джордж”, а сделката влиза под номер 90 в топ 100 на имотните сделки за 2009 г. според класацията на сп. “Бизнес във Ванкувър”. Вероятно милионите по-късно стават част от огромното наследство, оставено от Герти Ебервайн.

Скоро след смъртта на възрастната дама Катя и съпругът й изкупуват друг неин имот – в Хонолулу, на Хаваите. Малкото ъглово студио с ослепителна гледка в две посоки е на 16-ия етаж в емблематична за Хонолулу сграда – “Пасифик монарх”, построена през 1974 г.

Един от апартаментите на леля Герти на Хаваите се намирал в известната сграда “Пасифик монарх” в Хонолулу.

Гердруд Ебервайн е притежавала и друг апартамент на Хаваите – в топсграда на прочутия плаж Уайкики в Хонолулу. Това става ясно от дело, водено през 2004 г. в местния съд от собствениците в блока, заради решение на общината да промени статута на апартаментите им.

През юни 2012 г. попечителят на наследството Роналд Поуп се разпорежда с имотите на Гертруд според волята й, става ясно от документите в местния имотен регистър.

struma.bg