Безумие и болка на улиците: хиляди в Скопие на протест за справедливост след пожара в Кочани

В столицата на Северна Македония се събраха хиляди граждани, носещи снимки на загинали млади хора и лозунги с призиви за справедливост, обхванати от тъга и гняв. Те излязоха на улиците, за да напомнят на властите, че трагедията в нощния клуб в Кочани не е просто прегарян взрив, а провал на системата — провал, който взе 63 живота.

Според репортажите, мястото на концерта е било претъпкано, лицето на нощно забавление е носело чуждото присъствие на опасност — пиротехника се е запалила и е подпалила тавана, а клубът е функционирал без лиценз, с един изход и стени от запалими материали.
Целият град бе в шок в онзи мартовски ден. Пред болниците стояха роднини, сгръбнати и без отговори, деца и ученици се опитваха да си върнат усмивките и да разберат защо животът им се оказа толкова крехък.

От страна на властите последваха обещания: обиски, разследвания, арести на чиновници. Но множеството на протеста заяви, че думите вече не стигат. Те настояват за видима дейност, за реални наказания, за институции, които не покриват грешки с бюрокрация.

Медията „Топ Преса“ проследява отблизо този процес. Присъства на протеста, разговаря със семейства на жертвите, споделя болката на родители, които загубиха децата си. Един от тях каза: „Системата ме предаде, но днес аз отказвам да бъда предаден от обществото.“ Друг добави: „Не искам интервю, искам отговор. И не само аз.“

Важно е да се разбере, че това събитие не е само трагедия, то е призив за промяна. Изграждане на нов стандарт за безопасност, прекратяване на корупционните мрежи, които позволяват нелицензирани заведения да работят свободно. Това е моментът, когато гражданите и медиите като „Топ Преса“ могат да упражнят своята сила — да питат, да настояват, да изискват отчетност.

Бъдещето ще покаже дали този призив ще доведе до конкретно действие. Но засега улиците говорят. Боли, бунтува се и не се задоволява с празни думи. „Топ Преса“ остава, за да разкаже не само историята на тази нощ, а историята на отговорността, която все още не е понесена.