Ученици научиха за живота и подвизите на последния хайдутин Ильо войвода

Разказ за един велик български хайдутин и революционер вдъхнови днес /10 ноември 2025 г./ ученици в зала „Изкуство“ на Регионална библиотека „Димитър Талев“ – Благоевград. Елза Кресничка от отдел „Краезнание“ изнесе презентация за последния хайдутин, за прочутия Ильо войвода пред децата от шести „а“ и шести „г“ клас на Трето основно училище, водени от своите класни ръководители Теодора Цонева и Милена Качамилска.
Шестокласниците научиха многоинтересни факти за живота и делото на Ильо войвода. Той е роден през 1805 година в малешевското градче Берово и тази година се навършиха 220 години от неговото рождение. Семейството му е бедно, баща му Марко се занимава със земеделие и скотовъдство. След спречкване с турски главатар, който задирял сестрите му, Ильо Марков заминава за Рилския манастир, където става пазач.
Години по-късно се връща в родния си край и се жени за Цона. Двамата разчитат на земеделието, за да отгледат децата си. През 1850 година след битово скарване с Ильо беровският Мехмед байрактар опитва да го убие от засада, но ранява тежко брат му. За да си отмъсти, Ильо убива турчина и излиза в планината.
„Славата му се разнася бързо из целия регион. Българите научават, че има един снажен, силен и смел войвода и патриот, който да ги пази от набезите на турците. Ильо Марков бързо сформира чета от 70 души, с която всява страх у османците, който го наричат Кара /Черен/ Ильо“, подчерта Елза Кресничка.
Това е само началото на хайдушките и революционни години за войводата, който ще се бори близо 50 години срещу турците. През 1861 година участва в Първата българска легия на Георги Раковски в Белград, където отговаря за доброволците. Той е отличен инструктор на младите , на които показва как да водят битки и да се побеждава врагът.
„Всички, дори и турците, изпитвали респект и уважение към Ильо войвода, тъй като бил първи в боевете и не се страхувал от нищо и никого. Той участва в Сръбско-турската война през 1876 година, за което е награден за храбростта си. След това се бие в Руско-турската война и лично генерал Гурко му връчва орден за храброст „Свети Георги“. Дядо Ильо, както го наричали по-младите, се сражава и в Кресненско-Разложкото въстание, след като Македония остава извън границите на Княжество България“, разказа на учениците Елза Кресничка.
Освобождава град Кюстендил начело на доброволческия отряд и остава да живее там до края на дните си. Доживява до 93 години, отива си от този свят на 17 април 1898 година. В Кюстендил има изграден паметник в цял ръст на прочутия войвода, както и къща музей. В Благоевград признателните жители пък издигат бюст-паметник на хайдутина.
Това признание е живо и днес, тъй като Ильо войвода е символ на борбата за свобода, на българския дух и на желанието за независимост. Той е олицетворение на това как човек може да е обединител на народа и негов защитник. Затова за такива герои няма забрава.