Бел Камен – мястото, където Рила и Родопите си правят среща
-
- ноември 6, 2025
Бел Камен стои високо над Якоруда като планински страж. Каменист, белоснежен през зимата и потънал в зелено през лятото. Място, където въздухът боде, но чисти. Където времето върви бавно, а нощем звездите слизат толкова ниско, че можеш да ги докоснеш. Говори се, че името му дошло от огромен светъл камък, паднал от небето в древни времена. Старците твърдят, че под него има извор, чиято вода „събужда душата“. Местните моми още вярват, че ако се измиеш с нея в събота преди изгрев, ще намериш истинската си любов.
Бел Камен е малко село, но с голямо сърце. Къщите му са пръснати по склоновете като бели гълъби. Горите започват буквално зад дворовете, а пътеките към връх Велийца са мечта за всеки, който обича планината. Оттам гледката стига чак до Рила. Хората тук са истински родопчани – скромни, работливи, гостоприемни. Няма хотелски кич, няма шум, няма градски фалш. Ако искаш да усетиш какво значи тишина, спи в Бел Камен една нощ през юли. Ще чуеш щурците, реката и себе си.
Селото има потенциал, който само чака да се разгърне. Старите каменни къщи могат да станат уютни къщи за гости. Пътеките могат да се превърнат в еко маршрути. Ливадите – в сцени за фолклорни празници. Местните билки и мед – в злато за туристите. И всичко това без да се наруши балансът на мястото. В Бел Камен има училище, детска градина, живот. Тук не е забравено от държавата, макар да е далеч от нейната суета. Кметът Юсуф Вакльов се грижи тихо, без показност. Улиците са чисти, пътят поддържан, хората – обединени.
Казват, че в една от старите къщи, край гората, всяка есен се появява светлина. Никой не знае откъде идва. Старците шепнат, че това е душата на първия заселник, който пази селото. Младите го приемат с усмивка, но не отиват да проверят. Бел Камен си има своите тайни и никой не иска да ги развали.
Тук можеш да започнеш отначало. Да купиш стара къща, да я възродиш, да направиш малък семеен хотел или просто да живееш бавно. В Бел Камен нищо не бърза. Дори вятърът спира, за да си почине. Селото е повече от точка на картата. То е спомен за България такава, каквато беше – чиста, тиха, красива. И ако един ден се качиш по завоите над Якоруда, ще го видиш как блести на слънцето. Белият камък, от който тръгва надеждата.
Село високо в планината, с чист въздух, легенди и потенциал да се превърне в най-тихото бижу на Югозападна България
Интервю с Юсуф Вакльов, кмет на село Бел Камен, за „Топ Преса“
– Господин Вакльов, Бел Камен е едно от най-високите села в община Якоруда. Какво е да живееш тук, където двете планини се срещат?
– Тук животът е истински. Няма шум, няма претенции. Само природа, работа и хора с добри сърца. Казват, че Бел Камен е мястото, където Рила и Родопите си подават ръка. Аз бих добавил – и където човекът все още живее в мир с тях.
– Много хора напускат малките населени места. Какво задържа вас и хората тук?
– Обичта към земята. Тук всеки познава всяко дърво, всяка пътека. Когато сутрин отвориш вратата и видиш облаците под краката си, няма как да си тръгнеш. Това не е бедно място. Това е богато място – с въздух, вода и тишина.
– Какви са най-големите трудности за едно планинско село днес?
– Оцеляването. В буквалния смисъл. Младите търсят работа, а възрастните остават сами. Но въпреки това ние не се предаваме. Поддържаме училището, имаме детска градина, асфалтирани улици. Правим го със собствени сили и с помощта на общината. Има моменти, когато е трудно, но никога не е безнадеждно.
– Имате ли визия за развитие на Бел Камен?
– Да. Това място може да се превърне в център на еко и селски туризъм. Имаме всичко – природа, чиста храна, гостоприемство. Стига да има хора, които вярват в идеята. Ако тук се направят няколко къщи за гости, няколко маршрута, един фестивал на планинската култура, Бел Камен ще се съживи. Туристите не търсят лукс, търсят истина. А ние можем да им я дадем.
– Имате ли си любимо място в селото?
– Да, над реката, където гората започва. Там следобедното слънце пада право върху камъните и всичко става златно. Там сядам, когато трябва да мисля. Или просто да си спомня защо останах тук.
– Казват, че Бел Камен има свои легенди. Вярвате ли в тях?
– Вярвам. Старците казваха, че селото е изградено около свещен камък, паднал от небето. Като дете съм го виждал – бял, гладък, с форма на сърце. Сега е зарит от земя и мъх, но хората вярват, че пази селото. И аз вярвам. Няма как да не вярваш, когато живееш на границата между две планини. Тук всяка мълния и всяко ехо имат душа.
– Какво искате да кажете на хората, които никога не са идвали в Бел Камен?
– Да дойдат. Не като туристи, а като гости. Да вдишат въздуха, да чуят реката, да усетят какво значи да си далеч от всичко изкуствено. Тук няма лъскави реклами. Има природа, честност и човещина.
– Последен въпрос – как изглежда Бел Камен през вашите очи?
– Като дом. Стар, но истински. Понякога мълчалив, понякога суров, но винаги топъл. Бел Камен е България такава, каквато ми се иска да я запомнят децата ни – чиста, работлива, вярваща.
Be the first to leave a review.
