Ексклузивно пред Топ Преса: Новият кмет на Като Неврокопи Янис Кириакидис: „Не искаме повече да сме бедният и изолиран роднина“

 На час път от българската граница, сред суровия климат на планината Фалакро, се намира община Като Неврокопи – най-студеното място в Гърция. Там зимата не свършва, температурите падат под минус двадесет, а младите хора търсят бъдещето си другаде. В това място, на което и природата, и историята са отредили да живее на ръба на забравата, новият кмет Янис Кириакидис поема управлението с простата мисия да върне достойнството на своите хора. „Не искаме Неврокопи да бъде бедният и изолиран роднина на Драма и Кавала. Това трябва да свърши“ – казва той в ексклузивен разговор за Топ Преса, осъществен със съдействието на гръцкия вестник „Πρωινός Τύπος“.

– Господин Кириакидис, Неврокопи често е споменаван като най-изолирания район в Северна Гърция. Как изглежда реалността отвътре?
Реалността е такава, каквато хората усещат всеки ден – трудно е. Пътищата са лоши, връзката с Драма е тежка, достъпът до услуги е бавен. Имаме училища с по десетина деца, които се борим да запазим. Младите напускат. Но това не е съдба, а следствие от години без политика за планинските райони.

– Какво обещахте на избирателите си?
Не обещах чудеса. Обещах ежедневие. Да оправим водата, да почистим улиците, да поддържаме училищата и да направим администрацията достъпна. Хората не чакат небостъргачи и индустриални зони, а топла вода и чиста улица. Звучи дребно, но е основата на самоуважението.

– Какво означава „бедният и изолиран роднина“ – израз, който използвахте в кампанията си?
Това е чувството, което години наред имат жителите на Неврокопи – че са последни във всичко. Последни в бюджета, последни при ремонтите, последни при проектите. Искам това да свърши. Ние сме гръцки граждани със същите права като всички.

– Какво ще направите първо?
Имаме план за ремонт на основния път към Драма, който ще започне в началото на следващата година. Работим по програма за отопление и енергийна ефективност. Цените на дървата и пелетите са проблем за всеки дом. Ще настоявам държавата да увеличи субсидиите. Това не е прищявка, а нужда – тук зимата трае половин година.

– Какво е най-голямото предизвикателство за вас лично?
Да убедя младите, че има смисъл да останат. Да създадем работа, не само временна, а постоянна. Вярвам, че чрез местни кооперативи, туризъм и преработка на продукти можем да върнем икономиката на крака.

Сравнителен поглед – България и Гърция

Разговорът с Янис Кириакидис звучи познато и на българския читател. Села в Пирин, Родопите и Струмяни живеят в същата изолация. Пътищата са трудни, зимата е тежка, младите си тръгват. И у нас, както и в Гърция, администрацията в малките общини често мисли „как да оцелее“, а не „как да се развие“.
Разликата е в подхода. Кириакидис не говори за „еврофондове“ и „индустриални паркове“, а за достъпна вода, отопление и чистота – неща, които обикновено се подценяват, но създават реалното усещане за живот.
Точно тази скромност може да е пример и за българските кметове: да се върнат към основата – човека и ежедневието му.

Реалността, по думите му, е сурова, но ясна. Пътищата са трудни, достъпът до услуги е ограничен, училищата се борят за оцеляване. „Младите напускат. Но това не е съдба, а последица от липса на държавна политика за планинските райони. Аз няма да обещавам чудеса. Обещах ежедневие – чисти улици, сигурна вода, нормални училища, работеща администрация. Хората не искат небостъргачи, а нормален живот.“

Кириакидис не крие, че за него инфраструктурата е само началото. Големият въпрос е достъпът. „Едно от първите неща, които ще направим, е пътят към Драма. Той е нашата артерия. Ако не се ремонтира, ние оставаме откъснати. Искам да спрем да сме далечният роднина, който всички забравят. Да станем община, в която се влиза лесно и от която не си тръгваш с облекчение.“

Темата за отоплението също е критична. Зимата трае половин година, а цените на дървата, пелетите и електричеството тежат на всяко домакинство. „Ще настоявам за по-високи субсидии. Това не е лукс, а оцеляване. Без подкрепа семействата няма да издържат.“

В центъра на неговия план стоят младите. „Искам да им покажа, че има смисъл да останат. Не с празни думи, а с работа. Създаваме кооперативи, развиваме туризма, ще стимулираме преработка на местни продукти. Нашите картофи, сирена и месо са символ на качество. Ако им дадем пазар, хората няма да напускат.“

Разговорът с Кириакидис звучи близко и до българското ухо. В Пирин, Родопите и Струмяни хората казват същото: „Пътища няма, младите ги няма, държавата я няма.“ Разликата е в начина на мислене. Новият кмет на Неврокопи не се хвали с големи проекти и не говори за милиони от еврофондове. Той поставя човека в центъра. За него политиката започва от чистата улица, топлата вода и уважението към труда.

Този подход е урок за всички малки общини – и в Гърция, и в България. Защото развитието не идва с шумни обещания, а с постоянна грижа. Когато един кмет казва „обещах ежедневие“, това означава промяна на мисленето, не просто на асфалта.

Когато си тръгваш от Неврокопи, въздухът е чист, а студът боде. Планината стои величествена, но тиха. В този пейзаж има честност, каквато рядко се среща в политиката. „Искам Неврокопи да има лице, не жалба“ – казва Кириакидис, докато гледа към снежните върхове. В това изречение има смисъл не само за един град, а за цял Балкан.
Защото едно общество не се съживява с пари, а с вяра, постоянство и грижа за обикновения човек. И ако Неврокопи успее да се изправи, това ще бъде доказателство, че и най-забравените места могат отново да заживеят – когато някой има смелост да ги чуе.