Емилиян Пашов: От Гоце Делчев до „Локомотив“ Пловдив – четвърта републиканска титла и злато на Купа Пловдив

Четири пъти републикански шампион и носител на златото от международния турнир „Купа Пловдив“, възпитаникът на Спортно училище „Васил Левски“ – Пловдив и състезател на „Локомотив“ – Пловдив, продължава да доказва, че борбата не е просто спорт, а характер

Емилиян Пашов е роден на 25 февруари 2011 година в Гоце Делчев. От малък намира вдъхновение в силата, в честността на съревнованието и в труда, който не лъже. Заминава от петия клас за Пловдив, за да се обучава и тренира в Спортното училище „Васил Левски“. Под ръководството на треньора си Даниел Симеонов развива не просто техника, а воля. Там, между ранните сутрини, тежките тренировки и победите, се ражда неговият шампионски дух.

Днес Емилиян е четирикратен републикански шампион по класическа борба. Носител е на купата и златния медал от международния турнир „Купа Пловдив“. Състезава се за клуб „Локомотив“ – Пловдив и вече е сред най-обещаващите млади имена в спорта. Борбата за него не е само битка на тепиха, а изпитание на ума, сърцето и характера.

След последната му победа в Пловдив успяхме да поговорим с него. Разговорът беше искрен, спокоен и пълен с онзи тип мъдрост, която рядко се среща у 14-годишен.

– Емилиян, честито злато. Какво беше чувството, когато чу, че си шампион?
– Истината е, че в този момент не мислиш за медала. Мислиш за всичко, което си преживял, за всяка тренировка, за всеки път, когато не си искал да ставаш сутрин, но си станал. За болката в ръцете, за потта, за глада след тренировка. И тогава, когато чуеш името си, разбираш, че всичко си заслужава. Не заради златото, а заради това, че си победил себе си.

– Какво ти даде училището и треньорът ти?
– Тук се научих, че борбата е повече от спорт. Треньорът ми винаги казва, че не тренираме само тяло, а и дух. Да умееш да паднеш и пак да станеш. Да уважаваш противника си, дори когато си по-добър. Тези уроци са по-ценни от всяка победа. В Спортното училище разбрах какво значи дисциплина и как се става човек, не само спортист.

– Имаш ли идоли в спорта?
– Да. Харесвам Камал Бей от Америка и Михайло Вишнивецкий от Украйна. Гледам как се движат, как мислят на тепиха. Но истината е, че най-големият ми идол е треньорът ми. Той ми показа, че борец не е само този, който побеждава, а този, който не се отказва.

– Какво си мислиш преди да излезеш на тепиха?
– Мисля си, че трябва да дам всичко. Не мога да изляза и да оставя нещо за после. Там няма „после“. Има само сега. Всеки мач е шанс да докажа, че мястото ми е тук.

– Какво си пожелаваш оттук нататък?
– Да продължавам. Да уча, да тренирам, да ставам по-добър. Мечтая да се боря за България на големи първенства. Искам, когато изляза на тепиха с българското знаме, да знам, че съм направил всичко, за да съм там.

Сред специалистите по класическа борба вече се говори за Емилиян Пашов като за едно от най-ярките млади имена в спорта. Треньори от няколко клуба го определят като състезател с необичайно добра техника за възрастта си и изключителна устойчивост под напрежение. Казват, че мисли на тепиха като зрял спортист, не импулсивно. Разчита противника, реагира спокойно и не губи концентрация, дори когато изостава. Характерът му е работен, без самохвалство, с огромна жажда за развитие. Именно тази комбинация между дисциплина и хладен ум кара специалистите да прогнозират, че при правилна подготовка Емилиян може да стигне до националния отбор още преди да навърши 18 години.

Опитните треньори, които са наблюдавали представянето му в „Купа Пловдив“, твърдят, че Пашов е типът състезател, който не просто печели, а гради стил. Имат доверие, че ако запази темпото на работа и се предпази от контузии, след няколко години България ще говори за него като за един от новите лица на международната сцена. В треньорските среди вече се обсъжда и възможността той да бъде включен в разширената селекция за европейски юношески турнири. Емилиян получава заслужени поздравления и от ветерани в борбата, които виждат в него продължение на онези славни традиции, които направиха България сила в този спорт. „Той има всичко, което трябва – труд, характер и сърце. Ако остане гладен за победа, ще стигне далеч“, казват те.

Когато говори, Емилиян не звучи като дете. В думите му има тежест и спокойствие. От онези, които идват само при хора, които вече са преживели трудното и знаят колко струва успехът.Днес Гоце Делчев има своя златен шампион. Пловдив има още един горд възпитаник. България има още едно име, което ще я представя с чест. Топ Преса следи този път от самото начало и го разказва с гордост, защото Емилиян Пашов е доказателство, че успехът не идва от големите думи, а от малките крачки, които вървиш всеки ден. И когато вдигна купата над главата си, там горе не беше само едно момче от Гоце Делчев. Беше символ на всичко, което наричаме дух, род и победа.