Държавата спи, доброволците строят: истината за Славянка
-
- октомври 29, 2025
В сърцето на Пирин, на старото гранично съоръжение „Парил“, днес стои един от най-добре поддържаните туристически обекти в България – хижа „Славянка“. Но зад нея стои не държавата, а група доброволци от Туристическо дружество „Момини двори“ – хора, които в продължение на две десетилетия влагат труд, пари и време, без да притежават имота, в който инвестират. Парадоксът е очевиден: държавата, която е собственик на сградите, не е направила почти нищо за тях, а тези, които са ги спасили, нямат юридическо право да ги стопанисват.
Историята започва през 2003 г., когато Националната служба „Гранична полиция“ предоставя на ТД „Момини двори“ бившата застава „Парил“ за безвъзмездно ползване. Обектът тогава е изоставена, полуразрушена казарма с площ 465 кв.м върху терен от 10,5 декара. Само година по-късно доброволците започват ремонт, влагайки 25 000 лв. собствени средства и безброй часове труд. Старото гранично съоръжение бавно се превръща в хижа.
С годините усилията на дружеството нарастват. През 2007 г. по изготвен от тях проект се реализира инвестиция от 130 000 евро за създаването на Зелено училище „Славянка“ – първият подобен образователен център в региона. През 2013–2014 г. следва модернизация по Програмата за Европейско териториално сътрудничество „Гърция–България 2014–2020“ с партньор община Просочани, при която се влагат още 270 000 лв. Сградите получават отопление, санитарни възли, обзавеждане и площадки. В двора се изграждат игрище, пейнтбол, приключенски парк и вишка за наблюдение на природата.
Днес комплексът включва три масивни сгради с общо 65 легла. Зелено училище „Славянка“ е двуетажно, с модерно отопление и 24 легла. Атрактивният център „Славянка“ разполага с конферентна зала, столова и 25 легла. Третата сграда допълва капацитета. Дворът е поддържан, с площадки и спортни съоръжения. Хижата работи целогодишно, приема ученици, туристи и семейства. Българският туристически съюз я отличава три пъти – през 2009, 2014 и 2019 г. – като „Най-добра хижа в България“.
На този фон държавата отсъства. Въпреки десетилетията труд, МВР така и не урежда правния статут на имота. Законът е ясен: съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за държавната собственост, имоти, предоставени на ведомства, се управляват от тях. Възможно е временно ползване или предоставяне с акт за безвъзмездно право на управление. Но такъв акт за „Момини двори“ не съществува. Законът за устройство на територията също изисква строителство и преустройство да се извършват само от собственици или лица с вещно право на ползване. И все пак строежите са извършени, финансирани и отчетени – факт, който показва, че институциите сами са си затворили очите.
През последните години дружеството нееднократно е поискало имотът да бъде прехвърлен безвъзмездно, аргументирайки се с обществената му функция и направените инвестиции. Без резултат. През 2025 г. МВР включва хижа „Славянка“ в списъка на имоти „с отпаднала необходимост“, подлежащи на продажба. Доброволците реагират с предложение община Гоце Делчев да придобие собствеността по чл. 54 от Закона за държавната собственост – процедура, която позволява държавни имоти да се прехвърлят на общини, когато са нужни за обществени цели.
Председателят на ТД „Момини двори“ и общински съветник Димитър Балтаджиев подчертава, че всички дейности са извършени в полза на обществото. „Това не е частен бизнес, а кауза. Направихме го с доброволци, с труд и с любов към планината. Сега държавата рискува да продаде нещо, което не е създала, но което е станало символ на доброволчеството и туризма“, казва той.
Случаят показва колко трудно институциите признават реалността, когато тя не се вписва в бюрократичните им схеми. Докато МВР години наред не е инвестирало нито лев в поддръжката на имота, доброволците са създали туристически център, който носи приходи, привлича гости и популяризира България.
Анализ на случая „Славянка“ – инвестиции срещу институционално бездействие
| Елемент | Данни | Реален ефект | Проблем | Възможно решение |
|---|---|---|---|---|
| Право на собственост | Държавна собственост (МВР) | Имотът се използва за туризъм и образование | Липсва формален акт за ползване | Прехвърляне по чл. 54 ЗДС на община Гоце Делчев |
| Инвестиции от „Момини двори“ | Над 500 000 лв. и евро | Пълна модернизация и устойчив туризъм | Няма правна сигурност | Признание на направените вложения чрез акт за безвъзмездно управление |
| Участие по европроекти | Програма „Гърция–България 2014–2020“ | Обновена база, образователен център | Неясен собственически статут при кандидатстване | Проверка и узаконяване на ползването за бъдещи проекти |
| Поведение на МВР | Отсъствие на действия 20 години | Позволено фактическо ползване | Бездействие и липса на управленски актове | Формално уреждане на имота и признаване на обществения интерес |
| Обществен резултат | Над 10 000 посетители годишно | Икономически и социален ефект | Риск от загуба при евентуална продажба | Създаване на общинско-доброволческо партньорство |
Случаят „Славянка“ е повече от спор за имот. Той е огледало на държавния подход към хората, които работят безкористно за обществото. Там, където институциите виждат формалности, доброволците виждат смисъл. „Момини двори“ са доказали, че българските планини могат да се развиват не с административни заповеди, а с личен труд и отговорност. Проблемът не е в тях, а в това, че държавата не знае как да реагира, когато гражданите се справят по-добре от нея.Хижа „Славянка“ е готово доказателство, че общественото доверие се гради не с декларации, а с дела. Затова, вместо да продава, МВР би трябвало да признае очевидното – че тук държавата не е собственик, а гост.
В повечето държави от Европейския съюз подобни случаи се решават чрез ясни механизми за дългосрочно обществено ползване. Когато граждански или туристически организации влагат собствени средства и труд в държавен имот, администрацията обикновено подписва договор за управление с обществена цел. В страни като Австрия, Германия и Словения държавата предоставя хижи и заслони на туристически дружества с право на ползване от 20 до 50 години, срещу условие за поддръжка, отчетност и достъп за всички граждани. Така се защитава и общественият интерес, и доброволният труд.
В Гърция, Италия и Чехия подходът е сходен, но още по-гъвкав. При доказани инвестиции и обществена полза, имотите често се прехвърлят на местните общини или неправителствени организации с клаузи за запазване на предназначението. Възможно е и съфинансиране от държавата за поддръжка на планински бази, когато доброволците изпълняват социална или туристическа функция. Този модел не само стимулира активните граждани, но и предотвратява бюрократични конфликти като този в България – защото законът там служи на обществото, а не го възпира.
Be the first to leave a review.
