След 1600 години: чудотворна икона от храм, датиращ от V век, открит под скалите край Рупите, отново твори чудеса – помага на болни и деца да проходят и проговорят
-
- октомври 25, 2025
В подножието на мистичната местност Кожух, край Рупите – земята, благословена от пророчицата Ванга, – се издига свято място, което сякаш диша с пулса на вековете. Това е параклисът „Св. Богородица Благовещение“ – храм на вярата, чудесата и надеждата.
Тук хората идват със сълзи и си тръгват с усмивка. Тук невъзможното става възможно, а молитвите не остават без отговор.
Историята на това място е като жива легенда.
Всичко започва с видение – жена вижда насън, че под грамадна скала лежи древен храм, затрупан от векове. По-късно се открива, че храмът датира от V век, а на една от намерените икони стои надпис с годината 643. Никой не знае какво точно е било това светилище, но когато скалата се „отваря“, пред очите на хората се разкрива чудо – три издялани в скалите кръста, които сочат към мястото на древния Божи дом.
Баба Ванга, още приживе, е пророкувала:
„Ще дойде време, ще дойде ред да строите храм върху скала.“
И така се случва.
Но не било лесно.
Както казва баба Зоя – жената, която неуморно се грижи за всичко в храма и чиито ръце и душа са вложени в всяка тухла:
„Едно е да го сънуваш, друго е да го откриеш, а трето е да си милионер и да го построиш за една година. А ние – седем, осем, вече девета година – градим с помощта на православния български народ. Всичко е от народа.“
Мястото е свято не само защото е древно, а защото носи знаци, които трудно могат да се обяснят.
От едната страна е Кожух, от другата – Хераклея Синтика и храмът на Баба Ванга. Между тях – трите издълбани кръста.
Точно както и днес – трите храма, издигнати в района:
отляво „Св. Петка“ на баба Ванга, в средата „Св. Богородица Благовещение“, а отдясно „Св. Пантелеймон“.
И трите водоизточника, които бликат с чиста питейна вода, както и аязмото зад храма – вода, която, според вярващите, лекува.
„Три кръста, три храма, три води… Това е Света Троица – най-голямата сила. Затова и се кръстим в нейно име – на Отца, Сина и Светия Дух,“
казва баба Зоя, докато гледа към скалата, където започва всичко.
При разкопките археолозите откриват множество находки – кандила, кръстове, икони, сребърни фрагменти. Но, както често се случва, част от тях са отнесени за изследване и никога не се връщат.
„Не всичко е археология,“ казва баба Зоя,
„някои неща принадлежат на народа, на неговата вяра.“
Затова те пазят това, което остава – реликвите, светините и най-ценното от всичко – иконата на Света Богородица с Младенеца Исус.
Тази икона е необикновена.
В ръката си Младенецът държи кинжал – символ на победата над злото и утвърждаването на доброто.
„Това не е често срещано изображение. Но тази икона има своята сила и своето послание – че доброто ще побеждава, дори когато светът е в тъмнина,“ казва баба Зоя.
И чудесата не закъсняват.
Баба Зоя си спомня случай, който я разтърсва до сълзи.
Семейство довежда 16-годишно момче, което след силен стрес спира да говори. След молитва и докосване до иконата, момчето, на тръгване, се обръща и тихо казва „чао“.
„Сякаш цялата тишина на света се изля в тази дума,“
спомня си баба Зоя.
„Не издържах – плаках. Но това не беше болка, това беше чудо.“
Оттогава тя е свидетел на още много подобни случаи – деца, които прохождат, деца, които проговарят, хора, които намират утеха и изцеление.
„Мястото има особена Божия енергия,“ казва тя,
„тя влиза в душата и лекува тялото.“
Историята на възраждането на храма започва през 2016 г., когато Атанас Войнов, собственикът на земята, три пъти сънува Света Богородица, която стои върху скала.
След това той решава да действа – започва разкопки и пред очите му се появяват три каменни кръста, вход към стара църква, сребърни икони, кандила. Историците потвърждават – мястото е от ранното средновековие (V–VI век).
С помощта на техника и металодетектори се откриват и останки от още два параклиса – на Св. Пантелеймон и Св. Петка.
На Великден 2017 г., монасите от Света гора – отец Унуфри и дядо Нектарий, правят първата копка и благославят строежа.
Днес, благодарение на дарители и доброволци, първият параклис – „Св. Богородица Благовещение“ – е почти завършен.
В него работи художникът Любомир Славков, който сам се бори със здравословни трудности, но намира сила и вдъхновение в рисуването по стените на храма.
„Когато рисувам тук, болката си отива. Мястото има живот, то диша. Чувствам, че Бог е с мен,“
споделя той.
Мястото впечатлява не само вярващите, но и учените.
През пролетта параклисът е посетен от биотерапевта Славко Матанович и д-р Семир Османагич, откривателя на Босненските пирамиди.
Те измерват електромагнитни полета и установяват, че и водата, и скалите притежават силно енергийно въздействие.
„Когато бях тук за Великден,“ разказва Матанович,
„дете с аутизъм, което не говореше, проговори веднага след като се докосна до иконата. Това е чудо. Вече съм идвал пет пъти – нещо в това място ме дърпа обратно. То е живо.“
Днес трите храма – Св. Петка, Св. Богородица Благовещение и Св. Пантелеймон – стоят един до друг, както трите кръста, издълбани в скалата. Между тях текат три води, които напомнят за Светата Троица.
Хората идват от цялата страна – с болести, с мъка, с надежда. И всеки си тръгва променен.
„Всичко, което се гради тук, е от народа, с любов и благодарност.
Вярата не се купува, тя се изживява,“
казва баба Зоя и прекръства с ръка, докато пламъкът на свещите трепти върху лика на Богородица.
И може би именно затова това място край Рупите е толкова свято – защото в него няма показност, няма злато, има само вяра, труд и чудеса.
Тук, под скалата, времето спира, душата се смирява и Богородица благославя всички, които идват с чисто сърце.
Три кръста, три храма, три води – и вяра, огромна вяра…
Be the first to leave a review.
