СЗО бие аларма: Все по-често антибиотиците не действат
Докладът на Световната здравна организация предупреждава, че антимикробната резистентност застрашава основите на съвременната медицина и изисква спешни глобални действия
Резистентността към животоспасяващи антибиотици се разпространява с критични темпове по целия свят, предупреждава Световната здравна организация (СЗО) в новия си доклад, публикуван тази седмица.
Експертите определят антимикробната резистентност като една от най-сериозните заплахи за глобалното здраве, тъй като подкопава ефективността на лечението и прави обичайните инфекции все по-трудни за овладяване.
Според данните от Световната система за наблюдение на антимикробната резистентност (GLASS), през 2023 г. една от всеки шест лабораторно потвърдени бактериални инфекции е била устойчива на антибиотици. Проучването обхваща осем ключови бактериални патогена, представляващи сериозен риск за общественото здраве.
Докладът включва данни за 22 антибиотика, използвани при лечение на инфекции на уринарния тракт, стомашно-чревни заболявания, сепсис и гонорея. За първи път са анализирани и различията между отделните държави, като става ясно, че най-високите нива на резистентност се наблюдават в страни с ниски и средни доходи и слаби здравни системи.
„Антимикробната резистентност засяга непропорционално държавите с ограничени ресурси, които често нямат капацитет за ефективно наблюдение и реагиране. Най-слабите здравни системи понасят най-голямата тежест“, коментира доктор Силвия Бертаньоло от звеното за наблюдение на СЗО.
Експертите настояват националните здравни власти да актуализират насоките за лечение и списъците с основни лекарства, така че да отразяват реалните нива на резистентност в страните.
„Последиците вече са осезаеми. Инфекции, които някога се лекуваха лесно, днес често изискват по-скъпи и по-токсични антибиотици. Това увеличава риска за пациентите и разходите за здравните системи“, посочи Бертаньоло.
СЗО подчертава необходимостта от инвестиции в превенция, правилна диагностика и равнопоставен достъп до качествени антибиотици, като част от подхода „Едно здраве“ – съвместно действие между здравния, аграрния, хранителния и екологичния сектор.
„Последиците са реални – по-трудно лечими инфекции, по-високи разходи и загубени човешки животи. Трябва да действаме сега, за да запазим ефективността на антибиотиците, с които все още разполагаме“, подчерта доктор Хутин.
СЗО поставя цел до 2030 г. всички държави да предоставят пълни и надеждни данни за антимикробната резистентност и да въведат координирани програми за нейното ограничаване.
Be the first to leave a review.