След 20 години блокажи, 76 жертви и десетки милиони загубени евро, Европа ясно заяви: магистралата трябва да бъде завършена. Единственото, което остава, е някой да каже на „еколозите“, че опазването на природата не означава опазване на задръстванията.

ЕК подкрепя довършването на АМ „Струма“, а зелените търсят ново дело – без Кресненското дефиле, животът им губи смисъл

След години на съдебни спънки, протести и обжалвания, Европейската комисия заяви недвусмислено: до 2031 г. България трябва да довърши строителството на лот 3.2 на автомагистрала „Струма“ в посока Кулата – София. Представителите на Главните дирекции „Околна среда“, „Регионално развитие“ и „Транспорт“ на ЕК не оставиха място за съмнение – Брюксел не е против довършването на трасето. Всъщност, Европа е готова да помогне. Това рязко контрастира с дългогодишната мантра на зелените НПО, че „европейците спират Струма“. Изглежда, че истината винаги е била малко по-прозаична – просто някои хора у нас имаха нужда от кауза, с която да оправдаят съществуването си.

Зад красивите фрази за „спасяване на природата“ се криеха над 20 заведени дела, 14 от които само за един месец – март 2023 г. Основни герои в този зелен съдебен сериал бяха Сдружение за дива природа „Балкани“ на бившия съветник на Борислав Сандов – Андрей Ковачев, и Асоциацията на парковете в България, ръководена от Тома Белев.

Докато те пишеха жалби, хората умираха. Само за последните две десетилетия в Кресненското дефиле са загинали 76 души, а над 400 са ранени. Така изглежда цената на „екологичната отговорност“, измерена не в хектари гора, а в човешки животи.

Едно от последните действия на министър Борислав Сандов преди да напусне поста си беше да отмени положителното решение за оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) – опит за последен удар по проекта. Европейските експерти, обаче, днес говорят различно: те приветстват решението второто платно на магистралата – посока София – Кулата – да бъде изнесено извън дефилето. Но същевременно предупреждават, че това ще направи проекта драстично по-скъп и бавен.

ЕК настоява за ясен план за финансиране – чрез комбиниране на средства от европейски фондове, националния бюджет, публично-частни партньорства и заеми. С други думи, ако държавата най-сетне реши да строи, Брюксел няма да е пречка.

Истинската пречка се оказва у дома – в постоянната нужда някой да спира, обжалва и протестира.

Ситуацията е парадоксална. Докато Европа казва „Да, довършете магистралата“, у нас все още се водят спорове за това колко пеперуди ще се стресират от асфалта. Междувременно, хората в Кресна дишат изгорели газове и слушат денонощен трафик.

Решението е ясно и не търпи повече философстване – Министерството на регионалното развитие и благоустройството и АПИ трябва незабавно да издадат разрешение за строеж на обходния път на Кресна. Трасето е дълго 5,5 км, преминало е всички процедури и съдебни битки. То ще облекчи града и ще спести на шофьорите часове чакане.

След две десетилетия спорове, може би е време България да избере пътя напред – буквално.
И да остави зелените да спасяват природата някъде, където няма магистрали. Например в офисите си.

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Start typing and press Enter to search