Файтуша Фръндева от Якоруда-жената, посветила живота си на борбата
-
- октомври 20, 2025
В последните няколко месеца се запознахме с историята на една привидно крехка жена, която успява да постигне доста големи неща в един малък град. Днес ще ви запознаем с нея и нейната история. Вероятно повечето от вас не са я чували, но днес ще се постараем това да се промени. Тя е известна на всички в своя град и си е поставила за цел да създаде шампиони по борба.
Става дума за 25-годишната Файтуша Фръндева от малкия град Якоруда. Да, тази Якоруда, в която наскоро Хамзат Чимаев снима филм. Тя бивша състезателка по борба, а днес треньор.
- Здравейте, г-же Фръндева, наскоро се запознахме с част от това, което правите и останахме впечатлени. Може ли да ни разкажете малко повече за вас ?
„Казвам се Файтуша Фръндева и съм едва на 25 години. Майка съм на 3-годишно момиче. Любовта ми към борбата се роди още в първите пет минути в залата. Бях момиче едва на 8 години. Идвам от семейство на борци и спортисти. Когато бях едва на 10 години, заминах да уча в спортното училище в град Сливен. Записах се със спорт джудо и самбо. Аз бях едно много упорито дете и просто правих всичко на моя глава. Моята мечта беше да замина точно там и да избера Стоян Димитров за мой треньор. Благодарение на него и това, че не спря да вярва в мен, излязох от спортното училище като квалифициран треньор по джудо и самбо. Нося редица успехи по джудо, самбо, свободна борба и граплинг. Мислех, че със завършването на спортното, ще приключи моята спортна кариера. Точно за два дни взех решение да замина за Англия. Последните 7 години живях там. И там живота ми се преобърна на 360 градуса. Но никога не се отказах от спорта. Започнах само фитнес като мое хоби. Това беше така, докато не се запали и треньорският ми дух да стана фитнес треньор един ден.“
- Във вашият профил видяхме много медали. Какви са вашите успехи в борбата ?
„В борбата имам златен медал от Испания. Аз съм републикански шампион и стигнах до лагери с националния отбор. Но тъй като просто имах лиценз, не ме допуснаха до европейското. Аз бях джудистка, която просто участва на републиканки шампионат и стана шампионка.“
- Живеем във време, в което мъже си сменят пола, за да се състезават срещу жени. Вие правите точно обратното. Ходите по събори, за да се борите с мъже. Разкажете ни малко повече за това.
„Аз винаги отивам да гледам народни борби, но тръпката да си вътре и да се бориш, е нещо уникално за мен. Това е нещо, което дядо ми е правил и винаги е бил първи. Всеки път, когато изляза на тези народни борби, знам, че има две зелени очи, които ме гледат от небето и се гордеят с мен. Правя го за да покажа, че една жена, само 48 килограма, самотна майка, може да постигне всичко. Борбата за мен не е просто спорт и тепих, а е целият ми живот и съм горда да бъда треньор едва от 1 месец. За този 1 месец вече тренирам 63 деца. Радвам се да виждам всички щастливи и мотивирани, че аз съм пример за тях.“
- Казахте, че сте треньор на 63 деца. Как надъхахте толкова много деца в малък град като Якоруда ?
„Добър въпрос. В първата седмица имах точно 15 момчета. Но без да искам, една среща с училището, малко информациа за мен самата, и на същия ден дойдоха 28 деца на възраст от 1-ви до 5-ти клас. Да си треньор е голяма отговорност и товар. Особена крехка жена, която носи отговорност за 63 деца. 59 са момчета и 4 момичета. Трябва да бъдеш възпитател родител и детски психолог. Спечелих техните детски сърца. Те трябва да се прибират щастливи във вкъщи след всяка една тренировка. Имам високи цели. Ще покажа откъде идват най-добрите борци. Те идват точно от нашия край. Тук нямаше спорт, нито зала. Нямаше нищо. Един месец тренирахме по гори, стадиони и фитнеси. Успявахме да намерим начин. На една тренировка за 2 часа имам между 35-40 деца.“
- В днешно време децата са претенциозни и не слушат никого. Виждаме, че във вашата зала децата мият прозорци и почистват залата. Как постигате такова ниво на дисциплина ?
„Трябва правилен подход. Децата си дойдоха дисциплинирани и възпитани. Преди всичко съм техен приятел на първо място. Винаги трябва да си знаем границите. Кога да се караме и тренираме, кога да направим нещо за себе си. Най-вече от едни дюшеци да направим не зала, а наш дом. Постигнахме нашето. Вече имаме наш дом, а не зала.“
Кое е най-важното нещо, на което държите във вашата зала ?
„Държа на това всички да не сме просто отбор, а семейство. И се надявам с времето да покажем на какво сме способни. Имаме скрити таланти, силен борбен дух, мотивация и дисциплина. Искаме децата да станат големи шампиони и хора за пример. Надявам се след себе си да направя и моите деца треньори.“
- Как се казва вашият отбор и какви са целите ви ?
„Нашият отбор се казва „СК Борбени лъвове“. Целите ни са да станем шампиони на високо ниво. Искаме да покажем, че няма значение откъде идваш, какво си направил и какъв си бил. Никога не е късно да станеш шампион и човек с име. Искаме да служим за пример на младото поколение. Да покажем, че борбата не е само на тепиха – борбата е със самият живот, дори никога да не си тренирал.“
- Има хиляди борци, но не всички стигат до върха. Какво трябва да притежава човек, за да успее на високо ниво ?
„Дисциплина и вяра в себе си, нищо друго.“
- Какъв е вашият график за тренировките ?
„Абсолютно всеки ден. Правим кросове, походи, фитнес, борби и техника. Всички имат желание. Поне засега никой няма нужда от почивка.“
- Кога да ви очакваме на състезания ?
„Още догодина. Останаха последни стъпки към българската федерация и регистрирането на клуба.“
- Вие не само се борите с мъже, но и ги побеждавате. Как го правите ?
„Талант, може би. Излизам и правя най-красивите и технични борби. Публиката винаги е на крака, а победите винаги са за мен. Излизам да се боря, за бъда за пример. Не излизам за жажда за победа. Излизам да покажа какво може да направи едно селско момиче, въпреки че последните 7 години не съм влизала в зала и нямам нито една тренировка по борба. След тези борби нарасна моята популярност. Така всички деца избраха мен за треньор. За 1 месец време събрах 63 деца. Горда съм, мотивацията и силата ми растат с всеки изминал ден.“
- Споделихте, че децата ви уважават много и ви радват с подаръци. Как спечелихте доверието им ?
„Децата се прибират всяка вечер щастливи сред тренировки. Тези изненади към мен дойдоха лично от децата. Бяха техни идеи.“
- Като за финал, какво ще кажете на нашата аудитория ?
„Нека обърнем повече внимание на спорта в България. Нека финансираме зали, за да може България да успява в спорта. Трябва да има повече финансиране в тази посока. Трябва да се финансират младите спортисти. Никога не трябва да забравяме откъде сме тръгнали. Трябва да бъдем човечни и земни хора.“
Благодарим за интервюто, г-же Фръндева. Пожелаваме много успехи на вас и вашият отбор!
Be the first to leave a review.
