Има и такива хора: Исмаил Атипов от село Осиково- Гласът който проби стената на мълчанието в ивицата Газа! ВИДЕО
Има такива хора…
Хора, родени с мисия. Да помагат. Да обединяват. Да дават. Хора, които не просто говорят, а действат. Които разплакват не само с думи в социалните мрежи, а с дела, които носят надежда. Един от тях е Исмаил Атипов от село Осиково.
Днес, едва ли има човек, който да не е чул за ужасяващия геноцид, разиграващ се в Ивицата Газа. Всички знаем. Но колко от нас наистина се осмеляват да помогнат? Да дадат? Да, всяко споделяне, всеки глас, всяка съпричастност има значение. Но истината е, че само това не стига.
Исмаил Атипов го разбира. Не просто го усеща, а го превръща в действие.
Преди месеци той се свързва със семейство от Газа. Ужасът, който вижда в изпратените от тях видеа, не му позволява да остане безучастен. Малко преди големия мюсюлмански празник Курбан Байрам, той публикува първото си видеоапел. То достига хиляди и събира първите 1836 долара дарения.
След множество видео връзки и разговори със семейството, Исмаил публикува второ видео – този път подкрепено с кадри директно от Газа. Благодарственото послание в тях предизвиква вълна от съпричастност. Даренията не закъсняват.
И тук се случва нещо още по-неочаквано. Семейството, вместо да задържи дарените средства само за себе си, решава да ги дари – за изграждане на водопровод в лагера, в който живее. Това е жест, който разтърсва – защото показва, че дори и в най-крайна мизерия, духът на солидарността оцелява.
Човечността се предава нататък като верига от светлина. За съжаление, днес този лагер вече не съществува. Хората са евакуирани от централна Газа. Настанени са временно под открито небе – единствената „добра“ новина е, че поне са близо до вода. Исмаил подготвя ново видео, което ще покаже с прозрачност как се използват даренията.
До момента събраната сума е 2522 долара – над 5000 лева. В първото си видео Исмаил напомни за думите на Пророка Мохамед от последното хубе: „Мюсюлманинът е брат на мюсюлманина. Всички мюсюлмани сме братя.“ И продължи:
„Днес напълно изгубихме тази концепция. Позволихме да ни разделят – на държави, етноси, партии. Сложиха ни етикети – бял, черен, жълт… А забравихме основния принцип на исляма – обединението.“
Но тази история не е само за мюсюлмани. Не е само за религия. Това е история за хората.
Скъпи читатели на медийна група Топ Преса, ние вярваме, че човещината стои над всяка религия, над всеки език, над всяка граница. Защото всички живеем под едно небе. Всички сме хора.
И ако някъде по света едно дете пие вода от построен водопровод благодарение на някой от нашите дарители – това не е просто помощ. Това е светлина. От човек към човек. От България до Газа.
Нека покажем, че можем. Че не делим, а помагаме – независимо от етнос, религия или мироглед. Нека подкрепим тази кауза. Защото човещината е единственото, което си струва да опазим в този живот.
А на Исмаил – и на всички, които застават редом с него – Поклон.
За щастие, все още има Човеци. И понякога, само един такъв човек е достатъчен, за да запали огън, който да топли на километри разстояние.
Be the first to leave a review.