„Хората стават лоши, защото забравят Аллах“ – Ходжата от село Побит камък, Ахмед Алимустафа, в изповед пред Топ Преса
-
- октомври 20, 2025
Пътят към село Побит камък община Пазарджик е тесен, прашен и мирише на есен. Кравите се прибират сами, а въздухът носи мирис на печени чушки и влажна земя. На мегдана – джамия с побеляла фасада, малка, но подредена. Там ни чака ходжата Ахмед Алимустафа. Не носи титли, нито злато. Носи топъл поглед и думите на вярата си, изречени с кротък, но твърд тон. Говори без висок глас, но всяко изречение тежи.
Следва интервюто, което не е просто разговор. То е урок по човечност.
В двора на малката джамия в село Побит камък е тихо. Само едно коте мърка под сянката на ореха, а ходжата Ахмед Алимустафа ни посреща с чаша айрян и думите:
– Ние не сме забравили Аллаха. Аллах не забравя никого. Ние просто забравихме себе си.
– Ходжа, днес често чуваме: „Хората станаха лоши“. Съгласен ли сте с това?
– Често го чувам. Но все забравяме, че ние сме хората. Когато казваш, че хората са лоши, погледни първо себе си. Както е казал Ибн Кайим: „Който иска да спечели любовта на Аллах, нека често да Наш хляб яде и чужд дерт да бере“.
– Трудно ли е днес да бъдеш добър човек?
– Не е трудно. Просто е непечелившо. Хората мерят добротата с интерес, а не с вяра. А вярата не е сделка. Тя е път. Няма по-тежко от това да помогнеш и да не получиш „благодаря“. Но именно това те приближава до Аллах.
– Казват, че в селото често събирате децата да им четете сура. Защо го правите?
– Защото децата още не знаят да мразят. Те са чисти. Когато едно дете каже „Алхамдулиллах“, земята се усмихва. Аз само им показвам как да се усмихват повече.
– Какво е вярата за вас?
– Вярата е като хляба. Не я дръж в чекмедже, че ще мухляса. Делиш я с другия, топла, с мирис на дом.
– Какво ще кажете на онези, които не вярват в нищо?
– Ще им кажа приказката от нашите стари хора: „Обърни се, магаре, па си виж самаре“. Всеки носи своето бреме. Само че едни го носят със смирение, други със злоба. Аллах гледа не товара, а сърцето под него.
– Ако можехте да промените едно нещо в света днес, какво би било то?
– Да се върне срамът. Не страхът от закона, а срамът пред Аллах. Когато човек се срамува от злото, то се крие. Когато му се радва, то расте.
Ахмед Алимустафа говори бавно, без показност. В края на разговора ни подава парче домашен хляб и казва:
– Няма по-голяма благословия от това да споделиш хляба си. Наш хляб ядем, чужд дерт берем. Само така човек остава човек.
Когато си тръгвахме от Побит камък, слънцето вече се спускаше зад нивите. Ходжата ни изпрати до портата и тихо каза:
– Аллах гледа кой как тръгва, не как говори.
Пътят обратно беше тих. В колата миришеше на прясно изпечен хляб, който Ахмед Алимустафа ни подаде, „да има за път“.
Трудно е да си тръгнеш от човек, който не те е проповядвал, а ти е напомнил какво значи да си човек.
Така си тръгнахме от Побит камък – с повече мисли, отколкото въпроси.
И с усещането, че този ходжа не говори за Аллах. Той просто Го живее.
Подпис:
Топ Преса
с. Побит камък, октомври 2025
Be the first to leave a review.
