Когато пиарът обединява, а водата разделя България и Гърция!

Форумът в гръцката община Като Неврокопи, озаглавен „Водата обединява“, се превърна в поредното събитие с красиви думи и празни резултати. Три дни представители на местни власти, експерти и неправителствени организации от Гърция и България обсъждаха устойчиво управление на водните ресурси по поречието на Нестос. Темата звучеше стратегически – в контекста на климатичните рискове, сушата и недостига на вода за земеделие. Реалността обаче показа друго. България остана статист, а не партньор.Договорът за използване на водите на Места е подписан през 1995 година. Той гарантира на Гърция минимум 29 процента от естествения отток, който се формира на българска територия. Оттогава насам нито една българска институция не е настояла за актуализация на тези параметри, въпреки че климатът, хидрологията и икономическите нужди са коренно различни. Водата, която напуска българската граница, остава извън реален контрол. Липсва двустранен оперативен щаб, липсват общи прагове при суша, липсва механизъм за компенсации.

В Като Неврокопи всички говориха за „диалог“ и „приятелство“. Но никой не предложи нови числа, конкретен график или платформа за данни. Българските общини по течението на Места не получиха покана за участие в управлението на водния режим. Нашите земеделци отново остават без информация кога и с какъв дебит ще могат да разчитат на напояване. Без данни няма координация, без координация няма предвидимост.Символичното присъствие на български експерти не може да замести липсата на държавна позиция. Форумът показа колко дълбоко е институционалното бездействие в София. В същото време Гърция използва европейски фондове, за да развива регионални схеми за управление на водите, включително модернизация на напоителни системи, дигитални датчици и еко-туризъм около езерата на Нестос. Българската страна не предложи нито проект, нито стратегия, нито визия за съвместно действие.

Отсъствието на политическа воля е по-шумно от всяка реч. Вместо обща система за мониторинг, данните се събират отделно, публикуват се със закъснение и често не са съпоставими. Липсата на прозрачен поток от информация превръща водата в геополитически инструмент, не в ресурс за развитие. България губи контрол не защото няма вода, а защото няма политика. Трансграничният потенциал на Нестос остава неоползотворен. Езерата и поречието могат да бъдат обща марка за устойчив туризъм, природна лаборатория за зелени технологии и модел за управление при климатичен натиск. Но това изисква ясни ангажименти, не лозунги. Нужно е подписване на актуализирано двустранно споразумение, създаване на оперативен координационен център и пускане на общ дигитален портал за мониторинг на водите. Без тези стъпки конференциите ще си останат протоколи, а фермерите – в очакване на дъжд.

Днешният климат не чака решения от вчера. Ако България иска да защити интереса си, Министерството на околната среда и водите трябва да поеме инициативата сега. Не с декларации, а с действия. Не с речи, а с нов договор, конкретни прагове, публични данни и реален контрол върху всеки кубичен метър, който напуска страната. Водата обединява само тогава, когато е справедливо споделена.

Какво донесе форумът „Водата обединява“ и какво България не получи