Когато пиарът обединява, а водата разделя България и Гърция!
- Тодор Тодоров
- октомври 20, 2025
Форумът в гръцката община Като Неврокопи, озаглавен „Водата обединява“, се превърна в поредното събитие с красиви думи и празни резултати. Три дни представители на местни власти, експерти и неправителствени организации от Гърция и България обсъждаха устойчиво управление на водните ресурси по поречието на Нестос. Темата звучеше стратегически – в контекста на климатичните рискове, сушата и недостига на вода за земеделие. Реалността обаче показа друго. България остана статист, а не партньор.Договорът за използване на водите на Места е подписан през 1995 година. Той гарантира на Гърция минимум 29 процента от естествения отток, който се формира на българска територия. Оттогава насам нито една българска институция не е настояла за актуализация на тези параметри, въпреки че климатът, хидрологията и икономическите нужди са коренно различни. Водата, която напуска българската граница, остава извън реален контрол. Липсва двустранен оперативен щаб, липсват общи прагове при суша, липсва механизъм за компенсации.
В Като Неврокопи всички говориха за „диалог“ и „приятелство“. Но никой не предложи нови числа, конкретен график или платформа за данни. Българските общини по течението на Места не получиха покана за участие в управлението на водния режим. Нашите земеделци отново остават без информация кога и с какъв дебит ще могат да разчитат на напояване. Без данни няма координация, без координация няма предвидимост.Символичното присъствие на български експерти не може да замести липсата на държавна позиция. Форумът показа колко дълбоко е институционалното бездействие в София. В същото време Гърция използва европейски фондове, за да развива регионални схеми за управление на водите, включително модернизация на напоителни системи, дигитални датчици и еко-туризъм около езерата на Нестос. Българската страна не предложи нито проект, нито стратегия, нито визия за съвместно действие.
Отсъствието на политическа воля е по-шумно от всяка реч. Вместо обща система за мониторинг, данните се събират отделно, публикуват се със закъснение и често не са съпоставими. Липсата на прозрачен поток от информация превръща водата в геополитически инструмент, не в ресурс за развитие. България губи контрол не защото няма вода, а защото няма политика. Трансграничният потенциал на Нестос остава неоползотворен. Езерата и поречието могат да бъдат обща марка за устойчив туризъм, природна лаборатория за зелени технологии и модел за управление при климатичен натиск. Но това изисква ясни ангажименти, не лозунги. Нужно е подписване на актуализирано двустранно споразумение, създаване на оперативен координационен център и пускане на общ дигитален портал за мониторинг на водите. Без тези стъпки конференциите ще си останат протоколи, а фермерите – в очакване на дъжд.
Днешният климат не чака решения от вчера. Ако България иска да защити интереса си, Министерството на околната среда и водите трябва да поеме инициативата сега. Не с декларации, а с действия. Не с речи, а с нов договор, конкретни прагове, публични данни и реален контрол върху всеки кубичен метър, който напуска страната. Водата обединява само тогава, когато е справедливо споделена.
Какво донесе форумът „Водата обединява“ и какво България не получи
| Тема / Показател | Какво се случи в Като Неврокопи | Какво липсва за България | Потенциален ефект при бездействие |
|---|---|---|---|
| Двустранно споразумение за Места (Нестос) | Потвърдена стара рамка от 1995 г. | Няма актуализация на квотата 29%, няма прагове при суша | Неясен режим на водоподаване, риск за фермерите в долината |
| Мониторинг на водните ресурси | Обсъждане на нуждата от обща система | Няма съвместен портал с данни, няма споделени дебити в реално време | Липса на прозрачност и доказателствена база при спорове |
| Финансиране и компенсации | Гръцките общини търсят финансиране от Зеления фонд и Interreg | България не предложи проект и не получава дял от финансиране | Пропуснати европейски средства и липса на компенсации при недостиг |
| Туристическо сътрудничество | Представени идеи за еко-маршрути около езерата на Нестос | Българските общини не участват в общ календар и бранд | Изолиран ефект, изгубени туристически потоци към България |
| Оперативен щаб за суша | Няма решение | Липсва двустранен кризисен механизъм | При следваща суша пак ще се действа „на парче“ |
| Присъствие на институции | Местно ниво, регионални представители | Липса на МОСВ, МВнР, Басейнова дирекция | Форум без тежест и без решения на държавно ниво |
Ако България беше нормална европейска държава като Франция, Германия или Испания, темата „Места – Нестос“ нямаше да се решава с пресконференции, а с политика. Министерството на околната среда щеше да има оперативен център за управление на трансграничните води, с ежедневен мониторинг, публичен достъп до данни и автоматични аларми при промяна на дебита. Щеше да има двустранен протокол с ясни прагове и компенсаторни механизми – ако се поддържа по-висок отток към съседна държава, фермерите на горното течение получават субсидия или приоритетен достъп до ресурси. Нямаше да се чака суша, за да се реагира. Решенията щяха да бъдат в сила преди кризата, не след нея.
Във Франция или Германия подобен трансграничен ресурс би се управлявал като стратегическа инфраструктура. Двете страни биха създали съвместен фонд, финансиран по линия на Interreg и Зелената сделка, за модернизация на дигиталния контрол и еко-туризма. Щеше да има общ уебпортал с почасови данни, съвместни отчети и местни съвети с участието на фермери и граждански организации. България би можела да води разговори като равна страна, да изисква актуализация на стария договор и да гарантира, че нито един кубичен метър вода не напуска страната без точна статистика, компенсация и контрол. В нормална държава това е стандарт. У нас все още е мечта.
ТОП ПРЕСА И РОЛЯТА И В ПОДОБНИ ПРОБЛЕМИ:
„Топ Преса“ отдавна не е просто регионална медия. Тя е инструмент за обществен контрол, трибуна за истина и платформа, която задава стандарти по теми, за които националните телевизии мълчат. Докато други издания преписват прессъобщения, „Топ Преса“ влиза в детайла, проверява документите, търси позицията на всички страни и поставя въпросите, които институциите се опитват да избегнат. Зад всяка публикация стои разследваща логика, експертен анализ и уважение към фактите. Затова читателите ѝ вярват – защото не получават шум, а истина.
Журналистите на „Топ Преса“ не чакат официални покани, те откриват истории, които другите дори не забелязват. В свят на повърхностни новини и платени мнения, медията доказва, че независимият глас още има стойност. Тя анализира, а не украсява. Търси решения, а не аплодисменти. И когато става дума за трансгранични теми като Нестос, енергийна политика или корупционни схеми, именно „Топ Преса“ показва, че регионът може да произвежда журналистика от европейска класа – прецизна, безкомпромисна и професионална.













