Радев като новия Слави? Демагогията в българската политика има нов глас
-
- октомври 17, 2025
Президентът Румен Радев постепенно превърна своята институция в трибуна за народно говорене, използвайки похвати, които преди години осигуриха на Слави Трифонов политическа експлозия. Днес наблюдателното и експертно око на информационна агенция www.toppresa.com отчита тревожна тенденция – повторение на старите модели на популизъм, но вече в президентска форма.
В основата на този тип поведение стои добре познатата формула – емоция, сблъсък и разделение. Политикът се поставя на страната на народа, срещу елитите, говори просто, гневно и „истински“, а всеки опит за рационален дебат се потиска от риториката на възмущението. Слави Трифонов изгради цяла кариера върху това – сценичен образ, който се храни с общественото недоволство. Когато Трифонов атакуваше „задкулисието“ и „порочната система“, той знаеше, че няма нужда да доказва нищо. Достатъчно беше да изрече нещо звучно, с увереност и театрална пауза.
Днес Радев използва същия инструмент, но в далеч по-деликатна институционална рамка. Президентът редовно обвинява „политическия елит“ в зависимости и сервилност, излъчва увереността на човек, който „вижда истината отвътре“, и се позиционира като последния пазител на народа срещу политическата върхушка. Гласът му звучи като този на летец, кацнал аварийно сред безредие и морална буря. Той не предлага сложни реформи, а морални диагнози. Не обяснява системи, а посочва виновници.
Тази стратегия работи в краткосрочен план. Радев печели аплодисменти в социалните мрежи, особено сред хората, които отдавна не вярват на партии. Появява се като глас на разума, макар често да говори с езика на разделението. В това има опасна симетрия с периода на Трифонов, когато обществото аплодираше „новия човек“, който ще разчисти старите лъжи. Въпросът е, че подобен модел не гради, а руши. Той не предлага решение, а пренасочва гнева, за да го използва като политическа енергия.
Разликата между шоумена и президента е институционална, не стилова. Слави имаше свободата да бъде театрален. Радев има задължението да бъде обединител. Но когато обединението звучи като морална война срещу „врагове на народа“, то губи своята конституционна тежест и се превръща в емоционален спектакъл. Това вече не е държавен език, а говорене от сцената на политическото недоверие.
Точно тук идва и голямото предупреждение. Когато държавният глава използва популистка риторика, границата между легитимна критика и демагогия изчезва. Президентската институция, която трябва да бъде арбитър, се превръща в участник в конфликта. А обществото, вместо да получи стабилност, получава нов фронт на емоционално противопоставяне.
Информационна агенция www.toppresa.com анализира поведението на Радев през последните месеци и отчита повторение на няколко класически демагогски похвата. Първо – апелът към „народа срещу елита“, често без конкретика, но с усещане за предателство. Второ – драматизацията на политическите процеси, при която всяко несъгласие се превръща в „заплаха за България“. И трето – внезапните инициативи, които експлодират в медийното пространство, без да са част от последователна политика. Пример за това е темата за референдума за еврото – ход, който няма реален институционален изход, но произвежда максимален обществен шум и рейтинг.
Радев, както някога Слави, се възползва от умората на обществото. И двамата откриват силата на недоволството като източник на власт. И двамата говорят от името на хората, които не вярват на никого. Разликата е, че когато шоуменът греши, просто сменя сценария. Когато президентът греши, институциите губят доверие.
В българската политика популизмът винаги е бил изкушение. Той звучи привлекателно, защото обещава простота в свят, пълен с трудни решения. Но историята показва, че нито една държава не е излекувала корупцията с лозунги, нито е върнала справедливостта с демагогия. И докато политическите актьори повтарят старите номера на сцената, публиката постепенно започва да си тръгва.
Затова въпросът днес не е дали Радев прилича на Слави. Истинският въпрос е защо обществото все още аплодира този жанр.
Be the first to leave a review.
